Имате ли от онези приятели, които са ви толкова близки, че си позволяват да ви кажат абсолютно всичко, без да се притесняват, че след това ще се наложи повече да не са ви приятели? Такива, които са готови да ви замъкнат към правилната посока, влачейки ви за косата или ушите, игнорирайки шумните ви протести? Такива, които няма да обърнат внимание, когато ги карате да ви оставят на мира и ще продължат да ви помагат? Ако имате, значи сте щастливци. А ако никога не сте имали – може само да съжалявате.
Замисляли ли сте се какво струва на тези ваши приятели да се държат така? Да ви нараняват в опита си да ви отрезвят. Да изричат болезнени истини и да ви ритат отзад, за да ви накарат най-накрая да се размърдате и да тръгнете накъдето трябва? Да виждат как думите им ви нараняват, но да продължават да говорят, за да ви помогнат да се видите отстрани. И всичко това, когато е много по-лесно просто да ви оставят да се спасявате сам. Или да потънете.
Обикновено осъзнавате всички тези действия по-късно, когато вече сте се измъкнали от лепкавата ситуация и може да погледнете назад от безопасно разстояние. Чак тогава си давате сметка какво са сторили приятелите ви за вас и, евентуално, го оценявате. Ако сте природно надарени с чувствителната кожа на носорог, с времето просто ще загубите точно тези от приятелите си.
Знаете ли, че имате съкровище с такива хора около вас? Дори и един да е, той струва повече от стотици от онези, които биха ви обърнали гръб, още щом чуят, че имате проблем. Пазете хората, които имат желание да ви помагат. Оставете се да го правят, не ги ритайте в замяна. Защото колкото и да ви обичат, и те си имат граница, отвъд която се предават. Задействате ли интстинкта им за самосъхранение, значи сте загубили не само приятел, а и битката със себе си.
Няма дупка на света, от която този, който ви обича, да не може да ви изтегли. Просто трябва да хванете въжето и да го завържете около кръста си, а не около шията.
[wp:svejo-net]
за бантите*
хм, какво за тях пак? тоя път приемам, че не са гладни 😉
за бантите, изграждат силни връзки с пясъчния човек
„Направих сериозно редуциране на списъка с най-добри и близки приятели. В момента салдото е равно на нула. Някак си ми олекна от това. Практиката показа, че те само ме натоварват, докато непрекъснато се старая да им угодя и да не ги засегна с нещо. В същото време на тях не им пука за мен и моите чувства, така че реших, че няма никакъв смисъл да продължавам да се напъвам. Излиза, че е къде-къде по-изгодно да имаш далечни приятели и познати, с които всъщност си прекарваш много по-весело и приятно, понеже между вас не съществуват сериозни връзки и задължения. И тук кеф!“
Е как, да не щракаш копчетата(:
@ЛаоЗ – аха, откриваш противоречие явно. ами… от една страна, теорията няма много общо с практиката. от друга страна, партньорът във връзката често пъти е и приятел и то по-близък и добър от много други. това не премахва факта, че може да нямаш други приятели 😉
Да, имам такава приятелка…
преди 10 месеца с риска да се разсърдя ме ритна силно отзад 2 пъти-първия, за да се опомня и да скъсам една отровна връзка, и после още веднъж ме ритна към мъжа, с който съм щастлива…
Не обръща внимание на настроенията ми, стои до мен като стена от обич.
Благодаря ти, скъпа Русе.