Е
й го кога беше, когато се възмущавах за втори път от пълното нежелание на мъжете да ме включват в коч компаниите си, и ето, пак съм там. При възмущението, де. Този път ми дойде от неочаквано място, където до сега никога не съм имала проблеми. Явно мъжките предразсъдъци са заразни. Или пък има нещо общо с ЕГН-то ми. Колкото повече одъртявам по паспорт, толкова повече не ме искат. А аз толкова повече се дразня, понеже нищо вътре в мен не се е променило.
От Никулден тръгна този път. Седмица-две преди него бях поканена от моя старец на традиционната рибарска сбирка с негови приятели и нещо-като-колеги, до един дърти и сурови мъже, същите, които познавам вече повече от 12 години. И изведнъж ден преди празника се обади, за да ми каже да не ходя, понеже там нямало да има друг „пичкорляк“. „Е, и? – питам аз – Още по-добре, поне няма да се налага да си говоря с някакви тъпи жени“. Не можело да ида, без повече адекватни обяснения. Пратих го да се ебе в гъза и затворих. Дори не изчаках да узная, разбрал ли ме е, като му казах, че така или иначе нямаше да мога да дойда, понеже съм на работа до късно.
Помислих, помислих, пък реших да питам и други. Накрая стигнах и до настоящата ми любов, с която в течение на времето се оказва, че имаме все повече разногласия по все повече въпроси. Включително и по този. Оказа се, че и той е от мъжете, които смятат, че жените нямат място на мъжко събиране. Както и мъжете не трябвало да ходят на женски събирания. Късметлии, отървававт се така, а аз с какво съм съгрешила, че да ме наказват да присъствам с другите жени, докато в същото време ми се отнема цялото удоволстиве да бъда единствена жена сред банда мъжкари?! Защо трябва да се подчинявам на някакви измислени условности, отнемащи ми дори възможността да докажа, че в моя случай правилата не важат? Мога да съм по-мъж от мъжете, ама те как да го разберат, като не ме допускат до сбирките си? И понеже в същото време мразя да съм част от женски събирания, излиза, че съм обречена само на не чак толкова честите и интересни заседания на смесените общества. Е ми, не е честно и не съм съгласна!
П.п. И това няма нищо общо с обсебването, моля, не бъркайте двата щата!
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
Отивам да спя сега, но утре ще си поговорим с теб!
хвани ме за…
Ми..рипането ти е съвсем безпредметно и само заради принципа “ Е, нема пък!“. Интересно ми е, кои са ония особено интересни теми, които мъжете, с които толкова искаш да общуваш обсъждат. / Не ми е чак толкова интересно, но../Единственото, за което се сещам е рибарите да си говорят за лодки. Но повече от това…Хората са или скучни или интересни, повече първото и без значение от пола. А тия, дето делят компаниите на мъжки и женски, няма нужда да казвам в коя група влизат, според мен.
А, пък ти липсват социални контакти, това е съвсем друг въпрос.
ти, както винаги, подценяваш всички хора, освен теб, дори и мъжете (или особено мъжете), но това ще го игнорирам този път. освен това имаш плитко въображение, щом се сещаш само за рибари и лодки.
работата е там, че мъжете се държат много по-свободно и неподправено от жените, освен това те пият, псуват, разказват мръсни вицове и не си лягат с кокошките. понякога имам нужда просто от това – то си е вид мозъчна почивка. стига от тия псевдоинтелектуални и високопарни напъни в женските компании.
и просто приеми, че аз самата се чувствам по-добре сред мъже, а не сред жени. това, че някой се опитва да ме вкара в калъп, никак не помага. срещу това роптая всъщност.
За пиенето и лягането, може и да си права, обаче за псуването и мръсните вицове – няма да се разберем!
добре де, изпроси си го, ти си от малкото изключения. но иначе си кокошка. и не пиеш… край теб се чувствам като алкохоличка. или просто си оставам жадна.