Трилър с елементи на хорър

Бях отново в София, в нашия апартамент. Влязох в банята и заварих майка ми да чисти. Отново. Беше се захванала с ваната, търкаше ли, търкаше. Предпочетох да се изпаря, преди да ме е хванала за нещо. Но не издържах дълго, и след малко пак влязох. Тя така се беше задълбочила, че беше извадила и подпряла коритото на ваната отстрани, а на място беше останала само рамката. Надникнах в празното място и с изненада открих, че там зее дупка, дълбока чак до долния етаж. Беше облицована с плочки като в нашата баня и имаше стъпала чак до дъното. От един голям страничен отвор се изтичаше вода, а на дъното в единия ъгъл имаше натрупана купчинка пясък. Взех душа и се хванах да го изтласквам със струя вода към отвора.

Любопитството погубвало котката, но на мен не ми пука за това, така че реших да надникна и слязох по стълбите. Отворът с големината на врата, само малко по-нисък, разкриваше неочаквана гледка към подземен канал. Нещо подобно на мястото, което обитават костенурките нинджа. Насреща се виждаше просторна ниша с три стени, то си беше цяла подземна стая, от двете и страни личеше, че има още такива, а между тях и мен течеше нещо като река. Абе, баш канал си беше. Светлина идваше единствено от моята баня, а мен ме обзе страх от неизвестното, което се крие в тъмнината.

След като задоволих нездравия си интерес, се върнах обратно горе. Всъщност стълбите бяха станали по-малко и вече не се излизаше в банята, а в празен гараж. Пра-баба ми стоеше до мен и точно тогава чухме бебешки плач откъм канала. Погледнахме едновременно, а аз се втурнах да видя какво става. Едно бебешко кошче, покрито с бяло одеялце, се носеше по водата и от него се носеше тих бебешки плач. Обърнах се изумена към баба ми, а после се метнах самоотвержено към кошчето. Сграбчих го и го изнесох навън. Само за да видя, че е празно. Откъм канала отново прокънтя детският плач. За втори път потърсих източника му и този път видях едно бебе в ъгъла на отсрещната ниша.

Втурнах се към него и в този момент видях, че не съм сама. Редом с мен тичаше една приятелка. Започнах да я увещавам:

– Аз ще го взема! Ще го осиновя. – а тя отвърна – И аз искам да го осиновя.

– Но ти може да си имаш свои, имаш време. Аз трябва да го взема!

И го взех. Стигнах първа. С бебето в ръце излязох в гаража, който сега беше отворен навън. В този момент обаче, откъм вътрешността на къщата влезе едно хлапе – русо момче с къдрици и сериозен вид. Обясни ми, че трябва да пречисти бебето и да изгони лошата му Чи. Аз пък взех, че се съгласих. Или по-скоро примирих. Той тъкмо привърши, когато отвън дойде друго хлапе – този път беше автентичен абориген – мургав и къдрав. Той беше доста по-краен – бебето е лошо и трябва да умре! Не ми се искаше да се разделя с него, но знаех, че трябва. Подадох му го и се обърнах на другата страна. Не видях, но знаех какво става – той и другите хлапета с него просто го стиснаха за главата, докато тя се пръсна.

*

Минаха години. Огледах се, бях в колата, до мен седеше приятелка, а на задната седалка – русото къдраво хлапе, което беше станало млад мъж. Аз и другото момиче бяхме облечени доста дръзко и в един момент осъзнах, че ние сме проститутки, а той е нашият сводник. Излязох ужасена от колата, която беше паркирана на 30-тина метра от същия онзи гараж. Влязох в него, стълбите си бяха там, дупката също, тъмнината на канала зееше зловещо срещу мен. След мен дойде приятелката, последва я и русият. Докато с него се оглеждахме наоколо, тя влезе, без много да му мисли, в канала. След минутка се върна, но беше някак различна. Държеше се по-нахакано и се оглеждаше, все едно вижда всичко за пръв път. И тогава разбрах – тялото беше същото, но в него имаше друга жена!

В този момент от канала се чуха шумни стъпки, съвсем близо до отвора. Аз се втурнах назад, спуснах решетката и ролетната щора между гаража и стълбите, след което излязох от гаража в другото помещение и пуснах решетката и щората и там. Колко съм тъпа! В паниката не ги заключих. Чух как първата решетка се вдигна, след нея и ролетката. Отдръпнах се ужасено и избягах навън, към колата. Русият се суетеше край мен и най-вече ми се пречкаше. Секунди по-късно от гаража излязоха обсебената ми приятелка и един едър мъж. Всъщност аз го познавах, но очевидно и той беше обсебен. Не спираше да се смее с онази властна снизходителност, с която аз се смея като гледам как котката ми се опитва да избяга от мен, мислейки си, че има къде да отиде. Докато ме гонеше около колата, той ме увещаваше, че няма смисъл да се страхувам, че така или иначе ще ме хване, но няма да ме нарани, понеже тялото ми му трябва. Хвана ме.

Събудих се в стая с две легла, на едното бяхме аз и едрият, от другото тъкмо ставаха приятелката ми и русият. До главата ми стоеше една баба, която не изглеждаше никак добродушна, беше по-скоро зла. Станах и отидох в банята. Същата онази баня, от която започна всичко. Дупката я нямаше, ваната си беше на мястото. Застанах пред огледалото и се погледнах. Опитах се да разбера дали вече съм обсебена или още съм си аз. Вгледах се по-внимателно. Вратата се отвори, влезе едрият. Каза ми нещо и излезе. Да, тялото ми беше обсебено. Мен вече ме нямаше там.