Депресивно нереално

Сънувах сън… За пореден път. Сънувам почти всяка нощ поне по един сън. Сънищата ми са много истински, понякога чак и аз се питам дали не съм пеперуда. Жанрът на сюжетите е най-вече трилър, понякога с елементи на екшън или ужаси. Една ентусиастка веднъж се опита да ме анализира по сънищата ми. Ами… за човек, който поне малко ме познава, не е трудно да се справи като нея и без тях.

Въпреки, че нямам идея как да обясня сън, в който нося през рамо полуразложен труп, газейки до кръста в зловонен подземен канал и докато се опитвам да прехвърля трупа през една ограда, той се разпада на две части. Или пък оня ден сънувах как съм извършила убийство и се опитвам да скрия частите от трупа в пясъка на плажа. И разни други все от сорта. Интересно е, че много по-рядко сънувам нещо хубаво и съвсем не го помня толкова ярко, колкото гадориите. Но се случва де. Сутрин обикновено помня само хубавото чувство, а не подробности по сюжета.

Дежурните ми кошмари са 3, преди години ги сънувах доста редовно, напоследък пак се появиха. В единия се опитвам да спра радио, което само́ се усилва, каквото и да правя, в другия съм в асансьор, който ходи на разни несъществуващи етажи, най-често под земята, без да спира и да ме слуша, а третият е най-идеен. Ставам през нощта, отивам до прозореца и виждам как в отсрещния блок се разбива самолет, избухва в пламъци и веднага след това става силно земетресение. Този сън съм го сънувала още като дете и винаги е един и същ, без вариации. Като на филм. Аз знам и от кой филм е де 😉

Понякога се събуждам обляна в сълзи. Най-често когато сънувам, че някой близък умира или че някой умрял е жив всъщност. Една сутрин наскоро беше почти така. Сънувах, че половинката ми сервира ни в клин, ни в ръкав, че не ме обича вече и че няма шанс да ме заобича отново, след което си тръгна. Баси гадното чувство ме завладя, събудих се за пореден път по тъмно, към 5-6 ч, раздрусах го и го питах дали ме обича. Така и не можах да заспя отново. По принцип не вярвам в значението на сънищата или в пророческия им смисъл. Но пък този път явно е имало защо да сънувам точно това, понеже по-късно през деня се скарахме. Чак сама се зачудих как продължава тоя човек да ме обича. И най-вече защо го прави. Слава Богу, че повечето ми сънища не се сбъдват.

И още на следващия ден сънувах нещо прекрасно, разбира се с изгубената вече любов на живота ми. Което ме хвърли още по-отвисоко когато се събудих. Хем ми беше хубаво и топло от чувството, което ме държеше от съня, хем ми се насълзиха очите от мъка, че това никога повече няма да се случи. А аз все още продължавам да си представям него, когато съм с половинката 😳 Гадно е, знам, женски номера, какво да правиш. Просто тези мокри спомени, сънища и фантазии ми помагат да не попадна в руслото на рутината, макар, че ми докарват и сълзи по изгубеното и неосъщественото.

Ето и един поздрав за Лека нощ 😈

[wp:svejo-net]