Ето ни обратно след рекламите!
Дни преди съдбоносните в служебен план събития реших, че не е за изпускане идеята за разпивка с приятели от София, само че в … Пловдив! Тогава, разбира се, не знаех колко скоро ще ми си стоварят на главата всичките тъпотии, които прекият ми шеф сътвори, знаех, че каквото има да става ще е след празниците. Така че с леко сърце и чиста съвест спретнах една раничка и застопирах към Филипополис.
Само дето по-тъп стоп не съм имала до сега! Нов рекорд, но този път отрицателен – за тези има-няма 400 км смених 9 /девет/ коли! Вече дори не ги и помня, но всичките бяха дърти трошки, половината бяха пълни с разни майстори, тръгнали или прибиращи се от работа, а едните (очевадно турци – светли и синеоки) ми зададоха най-неочаквано въпроса „Ти туркиня ли си?“, при което ченето ми лееекинко увисна. След което дискретно, но крайно невъзпитано започнаха да си говорят на турски :-q Имаше и едно ченге, което реши, че мога да му помогна да си намери гадже като го сватосам с едни мои познати, негови колежки. Ами, каквото можах – направих! Оттам нататък да се оправят сами 
Пристигнах в Пловдив безкрайно уморена и с гадно главоболие, почти заричаща се да не повтарям тази дестинация. Много бързо обаче забравих всички неудобства, когато тръгнахме на разходка из центъра и стария град в топлото слънчево време. За да не изневерявам на каръка, бях забравила да си взема фотоапарата ~X(
Вечерта много весело се запихме с няколко местни приятели и дори и само заради това ще си струва пак да отида някой път. Обаче имам притеснения, че остарявам! :-(( Оклюмах като пран чорап рано-рано по никое време и нищо не можа да ме спаси. Другите се спасиха без мен, а аз сладинко прегърнах възглавницата. За сметка на това, докато те реанимираха сутринта на Цветница, аз си направих една фоторазходка. И пак заради каръка – такъв дъжд ме пра, че не е истина! Естествено, всичкото дъждопредпазни средства бездействаха в къщи.
Прибирането не беше чак толкова ужасно, но не беше и цвете – само 4 коли, но за сметка на това доста бавно каращи. Дори първото беше един тир, но тогава не подбирах, понеже дъждът валеше из ведро. За сефте се екипирах с дъждобран даже. Този път всичките се чувстваха безпрекословно длъжни да ме поят с кафе. А последният индивид (уникален беше!), реши да спира да пикае в храстите точно на входа на града. Толкова ли не можа да издържи до тях си…
Ето малко снимки да се разходите и вие из Пловдив.
[wp:svejo-net]
[twitter-button]
Ти се радвай,че някой не ти е скъсал шушона по време на пътуването.А може би това си търсила.
а ти се радвай, че съм в добро настроение и няма на теб да ти скъсам шушона 😉 или може би това търсиш?
Хей, младежо, Насо положи усилия и прояви малко възпитание, поне заради великия ден. Не „може би“, а е ясно, че в останалата част на годината няма да ти се отдава.
Вярно че валяло
А тук ни шамароса априлска жега
Уриниращият се е представил зле – друго си е да целиш осовата линия
Хубави снимки. Мерси за разходката до Пловдив. Все пак се е намерил фотоапарат, за да може да направиш фоторазходката. 😉
Поздрави!
той апаратът си беше там, просто първия път го оставих в къщата, където спахме.
Гарга, много интересно разказваш. По начина, по който пишеш и описваш смелостта ти да предприемеш авантюрата, да пътуваш „на стоп“, с раница на гръб, се досещам, че си млад човек. И въпреки интересните неща, които ти се случват, винаги изпитвам страх за пътуващите на стоп. В това число и на малката ми щерка, която също тръгва понякога с раница на гръб и с приятели нанякъде „на стоп“.