Флиртът – начин на употреба

„Ти знаеш ли, че имаш страшни очи!“

Що е то флирт и има ли място в една връзка? Кога е просто невинен и от кой момент натам става виновен? До каква степен подлежи на самоконтрол? Това са въпросите, които ме вълнуват от известно време насам и чиито отговори са доста противоположни в зависимост от това кой ги дава.

Като един значително ревнив и неуверен човек (жена), всеки флирт на възлюбения, колкото и да твърди, че е небрежен и без по-дълбоки мисли, ме кара да се чувствам зле. Това с една дума. А ако трябва да го обясня с повече думи, то такива закачки с други жени в мое присъствие или зад гърба ми (все още не съм сигурна кое ми е по-неприятно), ме правят още по-неуверена, потистнато гневна или открито истерично ядосана – на него, но и на себе си, че се поддавам на провокацията и че извършвам идиотски дела. Защо го правя ли? Защото за мен флиртът е начало, а не просто безцелна занимавка за убиване на времето. И когато моят (за съответния момент), мъж флиртува с някоя, в моите очи това означава, че той поема по пътя, който води към нейното евентуално, ако тя се съгласи, завоюване. Обясненията, че това нищо не означава, че го прави по навик, че дори не се усеща, никак не ми вървят, още повече след като многократно съм дала ясно да се разбере колко не ми е приятно това. Самоконтрол = 0. Уважене към мен = – ∞.

Имаше и нещо още по-фрапиращо. Беше ми развита теорията, че чрез неговия флирт ще бъде повдигнато моето самочувствие. Един вид, това, че той е дошъл с мен, флиртува с други, но все пак си тръгва отново с мен, ще накара тях да ревнуват, а мен да се пръсна от гордост, че той е благоволил да ме избере пред тях. Само на мен ли ми се струва налудничаво и в някаква степен извратено?! Това не ми звучи като здравословна връзка, а като ролева игра, целяща да закрепи разпадащи се, затънали в скука и рутина отношения.

А знаете ли колко е обидно и още повече понижаващо самочувствието, когато след милите думи и обяснения в безкрайна и единствена любов, ми пожелава лека нощ, отивайки „да спи“, а вместо това започва да задява познати и непознати, бивши и евентуални, явно мислейки си, че аз никога няма да разбера… Да не би някой да очаква след това да продължа да го обичам? За доверие не може да става и дума, той така и никога не си го извоюва, след като многократно плю на него.

За да не съм напълно, а само малко лицемерна, ще си призная, че и аз обичам да флиртувам, при това много. И да, повечето пъти го правя именно като начало. Точно по тази причина не започвам нещо, което нямам намерение да доведа до край – защото съм емоционално обвързана с друг. Което не изключва, а само намалява възможността да отговоря на нечии чужди набези, просто за да си разширя възможностите за избор – където се крие и моето лицемерие. Единствено от отношението и честността на мъжа до мен зависи дали ще си отварям резервни вратички или дори няма и да се сетя за това.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!