„Ти знаеш ли, че имаш страшни очи!“
Що е то флирт и има ли място в една връзка? Кога е просто невинен и от кой момент натам става виновен? До каква степен подлежи на самоконтрол? Това са въпросите, които ме вълнуват от известно време насам и чиито отговори са доста противоположни в зависимост от това кой ги дава.
Като един значително ревнив и неуверен човек (жена), всеки флирт на възлюбения, колкото и да твърди, че е небрежен и без по-дълбоки мисли, ме кара да се чувствам зле. Това с една дума. А ако трябва да го обясня с повече думи, то такива закачки с други жени в мое присъствие или зад гърба ми (все още не съм сигурна кое ми е по-неприятно), ме правят още по-неуверена, потистнато гневна или открито истерично ядосана – на него, но и на себе си, че се поддавам на провокацията и че извършвам идиотски дела. Защо го правя ли? Защото за мен флиртът е начало, а не просто безцелна занимавка за убиване на времето. И когато моят (за съответния момент), мъж флиртува с някоя, в моите очи това означава, че той поема по пътя, който води към нейното евентуално, ако тя се съгласи, завоюване. Обясненията, че това нищо не означава, че го прави по навик, че дори не се усеща, никак не ми вървят, още повече след като многократно съм дала ясно да се разбере колко не ми е приятно това. Самоконтрол = 0. Уважене към мен = – ∞.
Имаше и нещо още по-фрапиращо. Беше ми развита теорията, че чрез неговия флирт ще бъде повдигнато моето самочувствие. Един вид, това, че той е дошъл с мен, флиртува с други, но все пак си тръгва отново с мен, ще накара тях да ревнуват, а мен да се пръсна от гордост, че той е благоволил да ме избере пред тях. Само на мен ли ми се струва налудничаво и в някаква степен извратено?! Това не ми звучи като здравословна връзка, а като ролева игра, целяща да закрепи разпадащи се, затънали в скука и рутина отношения.
А знаете ли колко е обидно и още повече понижаващо самочувствието, когато след милите думи и обяснения в безкрайна и единствена любов, ми пожелава лека нощ, отивайки „да спи“, а вместо това започва да задява познати и непознати, бивши и евентуални, явно мислейки си, че аз никога няма да разбера… Да не би някой да очаква след това да продължа да го обичам? За доверие не може да става и дума, той така и никога не си го извоюва, след като многократно плю на него.
За да не съм напълно, а само малко лицемерна, ще си призная, че и аз обичам да флиртувам, при това много. И да, повечето пъти го правя именно като начало. Точно по тази причина не започвам нещо, което нямам намерение да доведа до край – защото съм емоционално обвързана с друг. Което не изключва, а само намалява възможността да отговоря на нечии чужди набези, просто за да си разширя възможностите за избор – където се крие и моето лицемерие. Единствено от отношението и честността на мъжа до мен зависи дали ще си отварям резервни вратички или дори няма и да се сетя за това.
[wp:svejo-net]
хареса ми написаното, дори много…
съгласна съм с казаното, за съжаление съм го изпитала също.
не мисля, че става дума заа предразсъдъци, а за истински отношения.
чакам с нетърпение да прочета нещо друго.
мерси за милите думи. а материал за четене в блога – бол 🙂 разбира се, ще има и още…
Може би ако се въздържаш да четеш личните съобщения на любимия ще живееш много по-спокойно
Щраусът като си зарови главата в пясъка, задникът му пак е навън, достъпен за преебаване.по-спокойно ще живея с някой, който не ме лъже за добро утро и не ми изневерява за лека нощ.
Блокирането беше най-логичният край за тази връзка, да.
Блокирането е най-логичното действие, когато си позволиш да обсъждаш сексуалните предпочитания на нечия Фейсбук страница, още повече след като си нарушила личното пространство на въпросния човек.
нееднократното обсъждане на „любимата“ – винаги в неин ущърб – на същата тази страница, отново зад гърба и, не е по-различно.
„… че той поема по пътя, който води към нейното евентуално, ако тя се съгласи, завоюване …“
Ти направо ме уби!!! Аз си мислех, че този мит за мъжа-завоевател е бил закрит заедно със залеза на рицарските романи в края на XV век.
Както и че си направила нещо по въпроса 🙂
кой-си-ти, все пак завоюването със съгласие е много стар спорт, който се играе до ден днешен. в това се крие целият чар на флирта.
Обкръжение; начин на живот; мечти. Ако дълго време нещата не се получават, поне едно от трите трябва да се промени. Безполезно е да опитваме да променяме хората до нас.
тая твойта стара песен я знам, но все още не ми стиска достатъчно. може би никога няма…
Лично мнение:
След (пре)достатъчно безразборни контакти и след почти четвърт век семеен живот, къде примерен(без кръшкане) и къде не толкова, смело мога да заявя, че единственото което все още ми е интересно е флирта. И ми е интересен до момента, в който ми кажат „да“.
После, срам-не срам, бягам.
Е, ми не ми се занимава с физически труд. Защото то си е точно това – като „забършеш“ нова бройка, трябва да си пазиш името, репутацията(който я има) и да спазиш(или поне да се пробваш) обещанията, които си дал в хода на уВещанията.
Затова… само за спорта. Вече си избирам дамите(когато все пак си го позволя) според нивото на трудност по личната ми скала – „невъзможните“ са ми най-любими, а пък ако са и доста по-млади(само заради трудността, разбира се), още по-добре.
Щото и аз не съм на 30(отдавна), пък и не съм да речеш нЕкой Ален Делон.
Та, така…
Без сексможе и да може, ама без флирт не.
🙂
Поздрави от селото на кауните. Тоест, от града на Богородица.
И весели празници!
Оооо, морте, къде се губиш? 🙂
Значи ти си от най-гадните за „жертвите“ на твоя флирт, като кой-си-ти от по-горе. Създаваш напразни надежди и духваш, ама не където се очаква. Аз иначе точно като теб обичам да си подбирам най-трудните до степен почти невъзможни, само дето после не бягам. За какво са били иначе всички усилия.
А тва че без секс може… вече може и да можеш 😛 аз още не.
Не съм чак от най-гадните – отстъпвам с бой, поемам цялата вина за провала и си посиовам главата с пепел, молейки я да ми прости. Но вече след като съм получил съгласието.
А колкото до секса, мога и без секс, да. Понякога изкарвам и до два дни. Ако имам много работа.:)
може би някой ден, когато и аз започна да мога по цели два дни без секс, ще съм достатъчно помъдряла да те разбера 😀
По бегли спомени съгласно НК за завоюването без съгласие се дават от 3 до 5 години 😉
то е съвсем друга бира, сега не става дума за него 😉
Ей, бирата е моя територия (в буквален смисъл – не тази „друга бира“), какво налетя като руснаци в Крим???
гледам, прибрал си се вече… освен да те поканя на бира? не на „бира“.
Картинката към поста е кадър от едно голямо +18 филмче…:)
video