Слънце, дракони, тинтири-минтири… Обещах. И ще го изпълня. Държа на думата си, какво друго имам? И за бунгало обещах. Не съм се отметнала. Най-малкото искам да провалям нечии планове заради някакви си чувства. Щом съм поела ангажимент, ще го изпълня, каквото и да ми струва. Поне за това не трябва да се притесняваш.
Прииска ми се да запаля огън. Един хубав, пиромански огън, на който да се сгрея… или изгоря. Задоволих се да запаля бучка захар. И без това душата ми отдавна гори. Не спирам да мечтая за слънцето – това в сърцето ми и онова, което топли кожата ми. И двете ме зареждат с енергия така, както никой друг не може. И двете ми липсват неописуемо. Зимата се оказа прекалено дълга. В някои отношения – вечна…
Знаеш, че не заслужавам! Аз също знам! За бунгало не се знае… но ако дойдем знам, че ще ти се обадя да се видим, ако искаш, а ти дали ще вдигнеш…… ще уважа всяко твое решение.
Аз чакам своя Приятел. Нека да е лято!
P.S. Знаеш защо пиша тук… спирам за да не дразня
въпросът не е в заслугите, а в малкото чест, която ми е останала. държа на думата си.
аз пък чакам своя любим. ще дойде лято…някъде…