Точка с удивителна

Не ми се многослови. Няма голям смисъл. Изтрих си клавишите да пиша неща, които се оказаха напълно излишни, стига да ми беше казано от самото начало това, което най-накрая изкопчих днес. Фактите накратко: той обича нея, не мен. Не и двете, не мен повече от нея, не нея от съжаление или нея като приятел (всичките сценарии ми бяха казани, да). Той обича нея. Ами, дето се вика – честито на печелившите! Този път точката, която сложих е окончателна. Той е изтрит от всичките ми контакти. Раздялата ще преболедувам, но агонията, ако бях останала, щеше да е без прекъсване. На нея пък е пуснато известие, остава да си прибере наградата. Заслужава да знае какво става, така мисля. Е, признавам си (нали съм си открита), мъъъничко злорадствам, че след мен ще е потоп. Това съм аз. Който ме познава е наясно. С това смятам да приключа въпроса окончателно, статиите от тази категория ще потънат след време. Надявам се повече да не се сещам за тях. Мислех да ги отключвам, но май е по-добре да останат така.