Като ми e скучно – ми е скучно, ама като не ми е, всичко ме затрупва наведнъж! Ето, например онзи ден… Цял ден в празната ми главица тревожно се лутаха мисли, прескачащи от човек на човек като някоя разгонена жаба, която скача от лист на лист в блатото. В резултат се изнервих и разсеях, което веднага даде отражение и в работата.
А колко ми беше лежерно и безметежно само до преди седмица! Сега такава суматоха вършат обектите на моите мисли в главата ми, мятайки ме от едно настроение в друго, карайки ме да се чудя и мая…
Обект А дали вече е прочел това, което написах? Обект В наистина ли ще дойде тук? Обект С дали е добре или го лъжат? Обект D дали разбра, че за него говоря? Обект Е къде се запиля сега, та не мога да му се жалвам от останалите четирима? Обаче много тъпо се получи с обект А. Що пък наистина да не замина с обект В? Божкеееее, обект С наистина е зле, мамка му! Дали да се кача при обект D? Какво ли ще ми отговори А? Струва ли си да се излагам в работата за да отида с В? Дали ще умре С? Като ги знам наще доктори… Няма да отивам при D, какво да му кажа? А, ето го и Е! Дали да продължа да се гоня с А? Какво да правя, ако се засекат наще с В? Какво ще стане, ако С вярно вземе, та умре? Обаче аз продължавам да искам да бодна D по шкембето. Откъде ли да започна да се оплаквам на Е? Ох, я да спра да мисля за А, и без това до довечера нищо няма да стане. Баси, кво ще е яко ако В се премести. Ама сигурно ще му е скучно тука. Ужас, почват да ми измират гаджетата! При това С не е най-стария… Вярно бе, оня дали е жив? Сигурно, той е като хлебарка. Дали да извикам утре D при нас?
Абе, Е, да ти се оплача… а, и ти ли имаш да се оплакваш? Кажи, слушам те. Ама да знаеш каква я свърших аз с А… Пък В ме пита и не знам какво да му кажа. Оказа се, че на С му се случи каквото никой не очакваше. Не помниш кой е D ли? А бе оня, разправяла съм ти, дето там лятото… Не, не тоя, другия.
Казвам ви, никак не ѝ е лесно на главата ми. Питате ли ме как я търпя? Хубаво нещо е да имаш антураж, ама трудно се издържа понякога. Особено с човек като мен наоколо, който все пришпорва нещата, нервничи и не мисли преди да действа и да говори. Да взема да се покрия за известно време, а? Стига да можех да се скрия от себе си…
Хей, нали няма сега да се засегнете? Аз всичките си ви милея ):D(
[wp:svejo-net]
[twitter-button]
=)) Нищо, ще се оправиш някой ден. Убеден съм! ):D(
Обаче те разконспирирах 😛 Тоя път 😀
коко, оптимист! ):) на какво ли отгоре…
катрино, ти пък какво разбра? то на мен не ми е ясно…
нужно ли е да казвам, как от всичките столове и цяла холна гарнитура, накрая ще остана на сухо?
Ама,тва ли са всички столчета,бе Кикс?Брях,завалийката.Хайде,сега ти пожелавам весели празници,пък до следващата Коледа столчетата да станан колкото в луксозен киносалон.Наздраве! :))
хехехе, аре нема нужда! има още няколко в склада, дето мислите за тях в момента са на заден план, ама колкото за един семеен ресторант може и да ги докарам 😛
наздраве и на теб! днес ни беше служебният банкет, от който съм крайно разочарована, така че сега се довършвам по домашному (след като няколко столчета подгънаха крак и ме стовариха на пода).
ми … кат си угаждаш на акъла … така е ще е 😛
иначе най-искрено пожелавам антуражът да ‘земе да се поклони и да признае кралицата-майка … да не идвам аз, че тогава става лошо …
Леле, леле. И боже, боже също. А нещата май опират до – да постъпя както ми е изгодно или както е правилно? Ама все тая. Мисли, а като го измислиш, сподели. А?
към люлката на разврата – абе, Ю, изгодно въобще не е точната дума тук, освен ако не разглеждаме изгодата в нематериален аспект, щото другото не ми е от значение особено много… иначе по дилемата правилно-желано вече разсъждавах, при това точно преди да получа офертата ти, която също допринесе за гореописания смут. иначе аз съм го измислила вече 😉 що пък да не споделя?
абе май и аз разконспирирах поне половината неща 🙂
Не съм умрял – май не съм C. Не съм боднат в щкембето (к’во шкембе бе???), не съм и D.
Баси, много букви в тая азбука, много нещо, ей!!! Добре, че не си китайка или японка!