Като ми e скучно – ми е скучно, ама като не ми е, всичко ме затрупва наведнъж! Ето, например онзи ден… Цял ден в празната ми главица тревожно се лутаха мисли, прескачащи от човек на човек като някоя разгонена жаба, която скача от лист на лист в блатото. В резултат се изнервих и разсеях, което веднага даде отражение и в работата.
А колко ми беше лежерно и безметежно само до преди седмица! Сега такава суматоха вършат обектите на моите мисли в главата ми, мятайки ме от едно настроение в друго, карайки ме да се чудя и мая…
Обект А дали вече е прочел това, което написах? Обект В наистина ли ще дойде тук? Обект С дали е добре или го лъжат? Обект D дали разбра, че за него говоря? Обект Е къде се запиля сега, та не мога да му се жалвам от останалите четирима? Обаче много тъпо се получи с обект А. Що пък наистина да не замина с обект В? Божкеееее, обект С наистина е зле, мамка му! Дали да се кача при обект D? Какво ли ще ми отговори А? Струва ли си да се излагам в работата за да отида с В? Дали ще умре С? Като ги знам наще доктори… Няма да отивам при D, какво да му кажа? А, ето го и Е! Дали да продължа да се гоня с А? Какво да правя, ако се засекат наще с В? Какво ще стане, ако С вярно вземе, та умре? Обаче аз продължавам да искам да бодна D по шкембето. Откъде ли да започна да се оплаквам на Е? Ох, я да спра да мисля за А, и без това до довечера нищо няма да стане. Баси, кво ще е яко ако В се премести. Ама сигурно ще му е скучно тука. Ужас, почват да ми измират гаджетата! При това С не е най-стария… Вярно бе, оня дали е жив? Сигурно, той е като хлебарка. Дали да извикам утре D при нас?
Абе, Е, да ти се оплача… а, и ти ли имаш да се оплакваш? Кажи, слушам те. Ама да знаеш каква я свърших аз с А… Пък В ме пита и не знам какво да му кажа. Оказа се, че на С му се случи каквото никой не очакваше. Не помниш кой е D ли? А бе оня, разправяла съм ти, дето там лятото… Не, не тоя, другия.
Казвам ви, никак не ѝ е лесно на главата ми. Питате ли ме как я търпя? Хубаво нещо е да имаш антураж, ама трудно се издържа понякога. Особено с човек като мен наоколо, който все пришпорва нещата, нервничи и не мисли преди да действа и да говори. Да взема да се покрия за известно време, а? Стига да можех да се скрия от себе си…
Хей, нали няма сега да се засегнете? Аз всичките си ви милея 
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
[twitter-button]
Обаче те разконспирирах
Тоя път 
коко, оптимист!
на какво ли отгоре…
катрино, ти пък какво разбра? то на мен не ми е ясно…
нужно ли е да казвам, как от всичките столове и цяла холна гарнитура, накрая ще остана на сухо?
Ама,тва ли са всички столчета,бе Кикс?Брях,завалийката.Хайде,сега ти пожелавам весели празници,пък до следващата Коледа столчетата да станан колкото в луксозен киносалон.Наздраве!
хехехе, аре нема нужда! има още няколко в склада, дето мислите за тях в момента са на заден план, ама колкото за един семеен ресторант може и да ги докарам
наздраве и на теб! днес ни беше служебният банкет, от който съм крайно разочарована, така че сега се довършвам по домашному (след като няколко столчета подгънаха крак и ме стовариха на пода).
ми … кат си угаждаш на акъла … така е ще е
иначе най-искрено пожелавам антуражът да ‘земе да се поклони и да признае кралицата-майка … да не идвам аз, че тогава става лошо …
Леле, леле. И боже, боже също. А нещата май опират до – да постъпя както ми е изгодно или както е правилно? Ама все тая. Мисли, а като го измислиш, сподели. А?
към люлката на разврата – абе, Ю, изгодно въобще не е точната дума тук, освен ако не разглеждаме изгодата в нематериален аспект, щото другото не ми е от значение особено много… иначе по дилемата правилно-желано вече разсъждавах, при това точно преди да получа офертата ти, която също допринесе за гореописания смут. иначе аз съм го измислила вече
що пък да не споделя?
абе май и аз разконспирирах поне половината неща
Не съм умрял – май не съм C. Не съм боднат в щкембето (к’во шкембе бе???), не съм и D.
Баси, много букви в тая азбука, много нещо, ей!!! Добре, че не си китайка или японка!