Много. И от двете. Навсякъде западно от Румъния, да не говорим на запад от Унгария. И що не, като във всяко едно място из целия град има паркинги за тях, както и специални алеи за колелета.
Моторите и мотопедите
Те си джиткат като колите, даже и бъгита видях да си ползват в градовете. Ама моторите им са един път… Много яки! Преобладаващо немски (естествено от Бавария), но и доста Peugeot (мотопеди най-вече). По магистралите определено най-активни бяха немчолята. На тумби и пълчища се придвижваха из Франция да наглеждат бившите си владения. И да лочат елзаска бира. Но пък ме кефеха с немския си перфекционизъм – всички до един – мъже, жени (доста!), деца – са прилежно екипирани с каски (то няма как без), протектори навсякъде и задължително с кожени гащи, якета и ботуши. И е сигурно, че тук не опира до това, че били или не били рокери или нещо такова. Просто явно за тях моторът е високоадреналиново средство за придвижване, което трябва да е максимално комфортно и безопасно. Може би за това преобладаваха моторите „турист” и чопър, а не самоубийствените и нефункционални пистарки, както е у нас.
В Унгария попаднахме на моторджийско сборище, а в района около Страсбург щеше да има мотокрос. Ами активни са хората, това си е.
Пропуснах да спомена за странните моторопроизводни, нароили се из запада. Едните бяха баварчета с къщичка, а другите смешници – с две гуми отпред и една отзад или обратното.
Подборка от моторетките
Колелата
Струва си да поговоря и за тях. Възхитих се! Цели орди колоездачи има навсякъде. В повечето случаи алеите им ощетяват пешеходците, но те и без това не са много. Леко ти е странно в началото докато свикнеш да не ходиш на пътя им, но като те озвънят няколко пъти и се научаваш.
Общо взето най-възпитано караха швабските колеги, а най-профучаващо и мачкащо – френските, и за моя изненада – австрийските. Друго, което ме изуми, е френското отношение към двукраките возила. Имам чувството, че специално в Страсбург 95% от тях бяха под наем, защото изглеждаха ужасно, а и често имаха много безстопанствен вид, зарязани до някой кол. Бяха очукани, потрошени, с омекнали гуми, но това не пречеше на хорицата да си ги търкалят потраквайки и проскърцвайки. Честа гледка бяха и вързаните с катинар самотни невъзможно усукани предни колела. Странна работа.
В останалите страни определено се грижеха по-добре за тях. В Париж и Базел видях такива, които се взимат под наем от едни специални машинки, караш колкото караш и зарязваш на другия край на града пак на такива машинки. Готинко. Само пари да имаш. Бая ръчках, но не ме огря да се разходим с колело. В Залцбург, а и не само там, имаше цели групи туристи, барабар с гида им, които разглеждаха града с колела. Там обаче неизменно всички бяха с каски. Баси хората! Дали някога ще ги стигнем, дори и да тичаме срещу тях? И при безмоторните не липсваха разни изгъзици. Най-често беше колело с ремаркенце, в което се возеха кучета или деца. Или колело с колеленце.
Следва…