Доста големи разлики. Но по-стриктни от австрийците просто не е възможно да съществуват! Няма такива педанти! Ограничение на магистрала – 130 км/ч. Всички карат с точно толкова. Един няма да се направи на тарикат и да профучи край теб. За разлика от Германия, където ние естествено не посмяхме да надвишим, а всички ни минаваха все едно сме спрели. Дори когато се уцели да няма камиони минавахме в най-дясна лента, понеже в съседните две фучат…това да те мине Smart с около 160 км/ч е доста унизително, трябва да ви кажа. В градовете най-неспазващи може би бяха французите, но говоря предимно за пешеходци и колела. В Австрия отново, стъпиш ли на пешеходната пътека и светът около теб спира да се движи. В Германия не чак, може и да те изкарат от транса с някоя бибипка.
Мойто съпружие като един истински Бай Ганьо реши да се пробва докъде може да стигне. Първата случка беше в едно китно френско селце. Забатачихме се из едни еднопосочни улички, накрая им тегли една и вика: „Аз ще мина по тая, никой няма да разбере.” Ама нали сме си видни късметлии, бяхме на средата, когато по перпендикулярната, към която сме тръгнали, минаха ченгета. Викам: „Е сега те гепиха!”, а половинката: „Това не са такива, на тия пише жандармерия, а другите са полис.” Иди възставай срещу тая желязна логика! Още на първия светофар жандармерската кола се материализира до нас, свалиха прозореца и ни почнаха. Или поне се опитаха. Първо беше: „Вие французи ли сте?”, на което човекът до мен с гордост се потупа по гърдите, но вместо да извика „Болгар, болгар!”, каза: „Инглиш!” и с това речниковият запас се изчерпа. Добре, че и ченгенцата не бяха на „ти” с този език, та се задоволиха само да ни посочат назад и да кажат: „Street…no open”. Тук си възвърнахме отчасти дар слово, колкото да ги уведомим : „Wrong way” и с много усмивки се разделихме по живо-по здраво. След това обаче за 3 дни натрупахме скоропостижно 3 глоби за неправилно паркиране.
Последната случка отново беше Бай Ганьовска, но тук пролича и най-големият контраст между нарушител и педантен перфекционист. Говоря за Австрия, разбира се. Откъм указатели вътре в градовете може би те бяха най-зле, така че подобаващо се загубихме, опитвайки се да открием центъра на Залцбург. След като паркирахме на място със знак спирането забранено, аз демонстрирах завидни незнания по немски, питайки за пътя. След неразбираем порой от странен немски и малко по-разбираеми ръкомахания, схванах в основни линии посоката и отидох да дам особено ценните си указания на половинката. Огледахме се умно, видяхме, че сме се набили в еднопосочна уличка, влизаща в тунел с неизвестно направление, а само на 3-4 метра вляво през една градинка с широко място за преминаване на колела от едната в другата, се намира желаната от нас улица. Имаше нарисувана дори и някаква странна стрелка, сочеща въпросното пасажче. И мой Бай Ганьо взе, че се изтипоса отгоре му. Естествено, потокът коли, в който трябваше да се влеем, беше непрекъснат и си останахме да чакаме пролука. И тогава ни насолиха яко. Първо услужливото бабе, което ни упъти, ни изгледа втрещено, яхна си велосипеда и се отдалечи на безопасно разстояние, за да не я заподозре някой във връзка с тези скверни хора. След това се появи един разгневен брадат австриец, който ни гледаше гневно и крещеше по нас. Тъй като половинката му обърна точно 0 внимание, той млъкна, върна се, погледна номера на колата отзад, след което ни загледа с отвращение и презрение и отмина. През това време минаващите коли ни свиркаха и святкаха, а тия с колелата ядосано ръкомахаха. Вече ни беше пределно ясно, че сме не където трябва, но аз просто се изумих от единодушната реакция на всички. И въобще от наличието на такава.
Половин час по-късно вече скитах с апарат в ръка из центъра и търсейки по-добра гледна точка се озовах зад една оградка висока около педя. Огледах и видях, че спокойно може и да съм от правилната страна и я прекрачих. В този момент видях един чичко как се беше наканил да ми прави забележка, но като видя, че влязох в правия път, ми кимна одобрително. Баси хората! Но пък от друга страна – така се гради държава от тия, дето са ни приятни за живеене и дето всички ревем за тях.
Следва…
