Рано или късно в живота на човек му се налага да заживее в ново жилище, с нови хора. Свикването и приемането на новото място за дом е въпрос на време, но и на лична нагласа. Винаги съм се чудела и откровено не съм харесвала хората, които идват на гости и започват съвсем небрежно да ровят навсякъде, да пипат и местят всичко, дори без да се усещат. Но пък такива явно нямат проблем с адаптирането в новия дом. Докато аз например, след 13 години, през които съм с половинката, така и не спрях да се чувствам на гости в дома на свекровищата. Това включва да не бъркам по шкафове и чекмеджета, без да ми се каже специално, да не скачам самоинициативно да подреждам масата или да готвя, да питам винаги преди да направя каквото и да е и да отида където и да е… И най-показателното за мен – все още никога не съм сядала на тоалетната чиния. (още…)
Tag: лично пространство
Не, не друг. Аз! Чувствам се като един кръгъл, добре оформен, съвсем завършен и невероятно наивен идиот. Винаги съм мислела, че съм имунизирана против подобни изпълнения, но ето, че за пореден път се проявих като един наивник на средна възраст. Чувствам се жертва на един от най-старите и евтини номера, които мъжете прилагат на жените. На слабите и тъпи жени. Кога аз станах една от тях си остава загадка за мен, но явно мозъкът ми вече се е желирал и това не е останало незабелязано. Почти паднах в капана, от който нямаше измъкване. Сега стоя и си блъскам главата, как можах да го допусна! (още…)