Не, не друг. Аз! Чувствам се като един кръгъл, добре оформен, съвсем завършен и невероятно наивен идиот. Винаги съм мислела, че съм имунизирана против подобни изпълнения, но ето, че за пореден път се проявих като един наивник на средна възраст. Чувствам се жертва на един от най-старите и евтини номера, които мъжете прилагат на жените. На слабите и тъпи жени. Кога аз станах една от тях си остава загадка за мен, но явно мозъкът ми вече се е желирал и това не е останало незабелязано. Почти паднах в капана, от който нямаше измъкване. Сега стоя и си блъскам главата, как можах да го допусна!
Искате мръсните подробности ли, хиени такива? Ето ги в кратце: появи се един мъж, който свали звезди от небето и ги сложи в краката на една жена. След което се отрече от това, но тя беше толкова уверена че той нещо се е объркал, че продължи да му вярва, дори и когато той и каза истината – че я лъже.
Добре де, тук бях малко по-драматична от реалността. Работата е там, че бях готова да захвърля целия си досегашен живот, да го преобърна с хастара навън, само и само да бъда с този мъж, когото толкова много обичам и който твърди, че чувства същото. В началото изпитвах немалки угризения, свързани с другия мъж в живота ми, но желанието да бъда с новия беше толкова силно, че бях готова на драстичната стъпка. Единственото, което ме спираше бяха противоречивите сигнали, които получавах отсреща. Те по никакъв начин не ми помогнаха да се чувствам сигурна и убедена в действията си, така че аз се лашках от едната крайност в другата, месеци наред. Въпреки това, не се съмнявах и за миг в любовта между нас и вярвах, че тя ще пребъде и ще повлече след себе си поредицата от събития, в следствие на които ние все пак ще заживеем заедно и ще бъдем едно семейство.
Да, ама не. Оказва се, че докато аз си мисля, че отношенията между нас все повече се оглаждат и напасват, за да придобият вид на съвместно съществуване, то любимият вижда нещата по точно обратния начин (и не за пръв път става така). Излезе, че всяко мое действие и всяка моя дума се подлагат на критичен анализ, след който влизат в категория „проблем“. Само че за поредния „проблем“ не ми се съобщава в момента, когато се случва, а се трупа там някъде на една камара с други „проблеми“ и само в някои критични ситуации се вади на показ. След дъжд качулка. И като резултат любимият става все по-твърдо убеден, че нас заедно няма да ни бъде. Но пък иначе много ме обича. И, по думите му, прави компромис след компромис, за които аз нямам и представа дори, т.е. – не успявам да ги оценя подобаващо.
А, да, забравих за личното пространство – поредната версия на свободата. Това било онова място, в което аз най-безцеремонно съм нахлула. И в което, очевидно, нямам място. Малко ми е странно, човек, който ме допуска във всичките си дупки, при това с удоволствие, да не ме допуска в банята си, примерно. За мен това е висша форма на доверие, докато за него явно е висша форма на нахалство. И как точно си представя, че двама души, живеещи заедно, биха опазили толкова широко лично пространство (и за да съм съвсем буквална бих добавила – в толкова малък апартамент)? Старая се да обгрижвам, проявявам любов и нежност – тогава се оказва, че обсебвам. Когато се отдръпна и гледам да не се набивам на очи и да не се пречкам – тогава ползвам привилегии, без да поемам задължения. Какво излиза – че от мен се очаква да бъда една малка, тиха и кротка женичка, която да мие чинии и да готви, но да не досажда на мъжа си, освен ако той не я повика? Съжалявам, но това е от някой друг филм, в който не участвам.
И всичко това, след онези гръмки уверения, които получих след Голямото фръцкане, че не иска да променям нищо в себе си, че вината е в него, че всъщност му харесва това обсебване или че дори не съществува такова извън неговата глава… Тогава официално бяхме разделени, макар и само за 10 минути. Не можел да понесе крайностите ми. Е, днес аз установих, че не мога да понеса неговите. Обичам го, но ако ще я караме така, ние наистина нямаме бъдеще. Не е нужно да съм врачка. Едната гола любов няма да ни спаси. И сексът ще е до време, колкото и да е хубав сега. А след това не ни остава нищо друго, освен раздразнението, породено от другия. Наистина съжалявам, че вижда нещата по този начин, че дребнаво дълбае в малките детайли, наричайки ги големи проблеми. Но още повече ме е яд за напразните надежди, които ми подхвърля от време на време. Като тази от миналата седмица – за детето. Или неколкократното предложение за брак. А сега стигна до там, че щял да ме прибере, ако все пак напусна мъжа си. Ама така, от съжаление и криворазбрано чувство за дълг, прозвуча.
А аз го искам, толкова го искам, че чак се мразя. Какъв идиот съм!
[wp:svejo-net]
„А аз го искам, толкова го искам, че чак се мразя. Какъв идиот съм!“
Не си идиот, човек си. Искането ни държи живи. Пак и пак съм готова да скачам с главата надолу. Страхливците – да си стоят в къщи.
Вместо да витаеш в розови облаци, стъпи здраво на земята и се огледай ! Имаш съпруг до себе си.Това, че нещата не са идеални – никой не ти е обещавал да са такива.Спомни си брачнаа клетва. Живота е труден и всички искаме максимума. Да, мъжете лъжем за да се набутаме между топли женски крака – това е факт.Да използваме мили думи и сваляме звезди за да постигнем единия секс и после си вземаме онази рабоа под мишница и търсим следващите топли бедра, а това че жената зад нас е в сълзи и ревове не ни пука. Вземи и се осъзнай най-накрая и спри да вършиш глупости. Надскачането на нас самите води до трагични последствия. По-добре се спри и осъзнай какво наистина имаш – всички онези неща които вършите заедно, всички онези чувства които си имала и имаш – време е да ги преоткриеш пак. Всеки ден трябва да се преоткриваме, а не да търсим да открием кой мъж къв грездей имал и какви мили думички ще ни каже за да ни го сложи. Така че горе главата.Зарязвай мухльото дето ти разправя глупости и си виж половинката. И както казва онзи брадат индивид – ПОРАСТНИ ЗА БОГА ! 😉
P.S. От много скачане с глава надолу си я забиваш в земята, а задника ти стърчи отгове. И се мислиш за щастлива с глава в земята защото не виждаш какво става в реалноста а задника ти го сайдисва де кой мине и го пипне !
P.S.S. Сори за тона ама имаш нужда от такъв 😉
ебаси, човек, ти ме разби с тоя коментар! следващия път като те видя, ще гледам да те обикалям отдалеч, че току виж си извадил някоя сопа да ме нашляпаш :))
като изключим това, че за два дни ти си вторият, който ме кара да пусна колесника и да се приземя, ме накара да се замисля колко си прав. и колко не си, в същото време. нещата не са само черни и бели, накъдето и да погледнеш. въпросът е да подбереш това сиво, което най ти допада.
Абсолютно и категорично НЕ съм съгласна с Len!
хахаха, щеше да е необичайно и притеснително, ако си.
Виж, живота си е твой и ти знаеш кое е най-добро за теб. Мога да коментирам и доста по-остро и с повече факти, но не виждам смисъл да го правя, защото ще се засегнеш много дълбок. Далече съм и от идеята да ти казвам или съветвам какво да правиш. Темата е прекалено лична за да продължа да приказвам по нея. На война има приятели и врагове,няма полу приятел/враг, има само черно и бяло. За много неща в живота трябва ясно да се знаят границите и това много добре го знаеш. Прави си изводите. Дано да намериш правилното решение. Повече няма да коментирам темата. 🙂
а, що, коментирай, то и без това на чужд гръб и сто тояги са малко 😛 в интерес на истината, повече коментари ми дават повече гледни точки. ясно е, че накрая решението си е мое, но разчепкването на нещата ми помага да видя неща, които може да съм пропуснала.
да не говорим, колко ми е любопитно да те видя по-остър :))
Не се самосъжалявай! Аз също се чувствам идиот, но няма да споделям моята случка. Продължавам да гледам само напред и само нагоре!
e хайде де, като компенсация за линка, подхвърли ни малко зрелища, каква е твоята случка?
Щом още отсега се появяват „сериозни проблеми“, които не можеш да игнорираш нещата ще стават все по-зле. Знам го от опит. Не си прави илюзии за щастливо семейство с човек, когото не можеш да приемеш такъв, какъвто е. А това „А аз го искам, толкова го искам…“ се досещаш откъде произтича и колко дълго ще трае…
Една конкретна забележка: съвместното къпане в банята може да е много интимно, ползването на тоалетната не е.
това в последния коментар ми е напълно ясно, може да съм влюбена, но не съм малоумна и се старая да запазя реалистичната си гледна точка 😉 но все пак, любовта е толкова ирационално чувство, че ме кара да не спирам да се блъскам в стената. със засилка, при това.
Никога не трябва да се обръщаме назад. Всичко вече е минало. Живейте за деня
Май е време да се самонамериш. Разкарай ги и двамата и започни на чисто. Няма смисъл останалото!
много вода изтече от този пост и много неща се промениха, макар да продължиха да имат флуктуационен характер. сега пак съм в пик, да видим до кога.
Никога не са ядосвай. Всяко нещо е за добро!!!! Запомни това