Не, не съм станала нито данъчен инспектор, нито укривам данъци. Добре де, малко. Но има един, който категорично отказвам да плащам – това е данък „обществено мнение“. Въобще не ме интересува кой какво щял да си помисли, ако аз направя еди-какво си или изглеждам еди-как си. Даже напротив, обичам да провокирам хората, за да им гледам предвидимите закостенели реакции. Къде минава тънката граница между все пак приемливото и напълно неприемливото поведение? Ясно е, че това зависи от съответното общество като цяло, както и от разкрепостеността на отделните негови индивиди в частност. (още…)

Ей го кога беше, когато се възмущавах за втори път от пълното нежелание на мъжете да ме включват в коч компаниите си, и ето, пак съм там. При възмущението, де. Този път ми дойде от неочаквано място, където до сега никога не съм имала проблеми. Явно мъжките предразсъдъци са заразни. Или пък има нещо общо с ЕГН-то ми. Колкото повече одъртявам по паспорт, толкова повече не ме искат. А аз толкова повече се дразня, понеже нищо вътре в мен не се е променило. (още…)