Моето си е мое, общото е чуждо

Тия дни се събуди старата ми, неугасваща мечта да живея в собствена къща с прилично голям двор. Имаше някаква надежда, че нещо може и да се получи най-накрая, но тя в последствие беше смъртоносно ранена, макар че лекарите все още се надяват на чудо. Ако не друго, поне си помечтах и пооплакнах окото.

В процеса на обсъждане за пореден път възникна спорът – крайградско-селска къща с двор или централно-градски апартамент? Основният спонсор както винаги има обратното на моето мнение и ме смята за инфантилна мечтателка заради това, което мисля. А аз се опитвам съвсем аргументирано и обективно да обясня защо точно моят вариант е по-добър и как не си измислям нещата сама,  а че по цял свят е така – даже в университета едно време учехме за дезурбанизацията и „кварталите-спални“ (субурбанистични агломерации). Е, изсмяха ми се и темата беше приключена за момента, но ще си го кажа тук. Може пък някой да ме обори достатъчно разумно, за да си променя мнението (да бе, да, сякаш е възможно).

„ЗА“ апартамент в центъра:

• малки разходи за транспорт до работа, бързо придвижване;
• относително по-малки режийни (ток, вода, поддръжка, ремонти);
• близост до Морската градина и морето,  магазините, хората, цивилизацията;
• евентуална гледка от по-горните етажи.

„ПРОТИВ“ апартамент в центъра:

• пълна липса на места за паркиране;
• почти пълна липса на пространства за игра и разходки, с изключение на пренаселената и презастроена вече градина;
• шум и мръсен въздух, на практика невъзможност да държа отворени врати и прозорци поради опасност от натравяне с изгорели газове (и въобще не преувеличавам);
• съседи от входа – това никак, ама никак не е за подценяване! Едно е да не ги поздравяваш и да се правиш, че не ги познаваш, ама друго е като ти протече покрива и трябва да изкопчиш от тях пари, а те са се свили като кокоши задник.

„ЗА“ (край)градска къща с двор:

• тишина, спокойствие, относителна чистота;
• пространство, където човек да релаксира, да се занимава с хоби (ах как ми трябва такова пространство!) и някога си евентуалните бъдещи деца да играят без опасност да ги гътне кола или да стане нещо по-модерно от рода на педофилщини и отвличания;
• винаги (сухо) място за колата;
• при добър късмет и по-дълбок джоб може и гледка да има.

„ПРОТИВ“ (край)градска къща с двор:

• отдалеченост и повече разходи за транспорт до работа;
• по-скъпи поддръжка и отопление (но пък има възможност за ползване и на алтернативни източници);
• слаба вероятност за кофти комшии, но поне нищо няма да делим.
• друго просто не се сещам!

И като стана дума за комшии… Това наистина си е напаст Божия! Съвсем малко са хората, които съм чула да са доволни от съседите си. Винаги се намира поне един, дето да вмирисва цялата работа – къде преносно, къде буквално. При нас ситуацията е много зле – които не са по-стари от 70 години, живеят под наем и не ги е еня. Дъртите отказват да плащат за каквото и да е, нали им е по-лесно да минат и да си избършат обувките на моята изтривалка, вместо да плащат за чистачка, наемателите – и те не плащат, нали не са оттук и са за малко. Имаме си и един алкохолик, който е всеобщото оправдание да не искат да чистят, ремонтират и плащат – понеже той чупи и разваля. За това две зими вече входната врата зяе отворена, а стъклата между етажите са изпочупени. Кой го отнася – ние, разбира се, понеже сме на първия етаж. Да не споменавам, как и домофоните не искат да оправят, а всички на нас звънят, че ни било по-лесно да слезем да отворим.

Обаче вече казах „Баста!“ – не отварям на никого, ако не го видя през шпионката, а понякога и след това. Не плащам за нищо, докато не оправят това, за което вече съм платила. Не чистя, докато не наемат чистачка и не спрат да ми ползват изтривалката. Не съм любезна като преди, не поздравявам и не им се усмихвам. Превърнах се в една от тях – тъп, навъсен, невъзпитан темерут!

И за това си търся къща. Самостоятелна. С ограда. По-височка, все пак сме в Булгаристан. Тогава поне като дам пари за поддръжка, ще знам, че е имало файда, а не са потънали безследно в нечий джоб. И моето ще си е мое и ще си го пазя.

[wp:svejo-net]

[twitter-button]