Ейййй, аман от такива, които се опитват да ми дават тон в живота! Не разбрахте ли, бе хора, че никой не може да ми каже какво и как да правя, не и по този брутален начин! И не разбрахте ли, че когато кажа, че не се шегувам, това наистина е така? Прагът ми на търпимост в моментите, когато някой умишлено ме нервира, е изключително нисък и резултатът винаги е негативен, често пъти и физически болезнен за другия.
Споря, когато съм напълно уверена в правотата си. Но пък тогава споря до дупка. И когато се яви някой, който не желае да чуе какво му обяснявам, а тъпо и упорито повтаря неговата си версия, кипвам и става страшно. Първо опитвам да го накарам да млъкне, което е по-безболезнения и за двама ни вариант. Ако човекът е достатъчно благоразумен, се вслушва. Тогава има шанс да ми мине и всичко пак да е наред. Ако обаче е някой суисидален тип, продължава да мели и да мели, заблуждавайки се, че печели, понеже аз съм се отдръпнала. Ей точно тук някъде се случва взривът, след който хвърчат осколки и телесни части.
Казвала съм вече, как връзката с моя старец протече бурно и избухливо, изпълнена с кавги и нервни изблици. Точно оня ден си спомняхме за тези моменти, озвучени от блъскане на врати и хвърляне на тигани. И вчера се случи същото, за секунди просто се върнах 13 години назад във времето. Дори не знам какво ме провокира. Той цяла вечер ме дразнеше, макар да не правеше нищо по-различно от друг път, явно все пак аз съм кривата. Но щеше да е добре да ме усети и да спре, вместо да задълбае и накрая заради единия лющян да зарежа и скариди, и пиене и да се метна на колелото, правейки го на две стотинки пред целия квартал. Естествено, съжалих още на мига, но беше под достойнството ми де са върна след тази цветуща сцена. Сега ми е тъпо, но все още нервно. А дори не съм в ПМС!
Малко анализи от трети страни вкараха ред в главата ми и уталожиха гнева. Освен всичко останало, излезе, че ревнувам себе си от други мъже /:) и не им давам да ме пипат. Странно чувство, дали ще ми мине някога?
[wp:svejo-net]
Имаше едно детско соц. предаване – “ При нас е весело“. Явно и при вас е. Отдавна съм се научила да те дразня само през мрежата D. Ценя си здравето, все пак и телесната цялост.
П.П. Да те видя, как крещиш въртейки педалите, ех, би било запомняща се гледка! Ако успея да не умра от смях, де!
П.П.П. Тия снежинки, много скоро пак ще са актуални…