И този град приятно ме изненада. Очаквах няква здрава индустрия, а той бил един такъв натруфено-приятно подреден. Определено най-запомнящото се е кметството – бяха прекалили с орнаментите! Е, и дългата цяла улица бирена фабрика.

(още…)

Фрайбург

Kръстих го града на играчките. Не знам, дали е вярно, но имаше купища магазини с ръчно правени играчки и то не в Китай, а във Фрайбург. Голям кеф за дечурлига по душа като мен. Той и самият град беше малко като макетче. Уцелихме някакъв национален религиозен празник, та и шествие видяхме, а камбаните на катедралата пяха невероятно.

(още…)

Стерилно. Прекалено много. И ужасно луксозно, чак ти става неудобно. Лъскаво, чисто, муха да се разчекне, където и да кацне. Така или иначе даже и мухи не видях де. Хем дребна държавка, хем в същото време демонстрира някакква грандиозност. Тая пуста долина много ме впечетли, признавам. Не е за хора със страх от високо.

(още…)

Не беше точно това представата ми за класически швейцарски град, но той и без това полвината е в Германия кажи-речи. Все пак си ги имаше и някои отличителни белези – чисто, спретнато (то къде ли не беше така, освен в Париж разбира се), старо и симпатично, с магазините за шоколад и часовници.
(още…)

А за Версай…мисля, че думите са излишни. След там всичко, което видя ми бледнее… То бива пищност, бива, ама кралят-небесно светило се е олял малко. А и не само той. (още…)

Това не е моят град, определено. Имах известни представи за него, но той ги надмина. Оказа се още по-голям, шумен и мръсен, отколкото мислех. А и тия хора са им сбъркани представите за мащаб. Това разстоянията за нищо ги нямат. За да стигнеш от т. А до т. Б, която виждаш там пред теб, трябва да минеш празно пространство дълго някой и друг километър или 2-3 спирки с метрото. Да живее зуума на апарата, бая ходене ни спести! (още…)

Нанси

Признавам, тук се изненадах. Съвсем не очаквах такава пищност, каквато видях. То бива злато, бива мащабност, тия хора явно много са си падали по тоя владетел, в чиято чест е всичко – Станислас, който дори не е бил и французин. На гардже като мен лъскавото ми напълни душата. А какви рододендрони имаше! Там беше и оня чистия фонтан с табелката, че водата не става за пиене, както и най-хубавото паркче с животни. Въобще – хареса ми градчето. (още…)

Саверн

Това беше моето градче! Тук реших, че искам да стана един френски пейзан. Приятно, китно, чисто, спретнато градче с един-два замъка, спокоен живот и чист въздух. Баровският квартал разположен нависоко, с чудна гледка. Какво друго му трябва на човека? (още…)

Страсбург

Приятно градче, става за живеене. Въпреки, че и те горките не се знаят какви са – французи ли са, немци ли са. В едно обаче нямат съмнение – че са елзасци! Говорят си един такъв елзаски език, дето никой не им го разбира. По-дъртите като разказват нещо и почват с „когато бяхме Германия…”. И тяхната не е лесна. Но пък явно могат да се забавляват. Имаше толкова много магазинчета за маскарадни костюми под наем! Възхитих се. (още…)

Тия хорица имаха някво странно влечение към пернатите. Където и да идех, пълно с гарги най-различни. Във всеки гьол гъмжи от патки всякакви.

(още…)

Хранителните магазини

Черна несправедливост – стоките в чужбинските магазини са по-хубави и в нередки случаи по-евтини от нашите, при положение, че едва ли някой взема по-малко пари от нас. Особено по немачко. (още…)