Размисли… добре де, и страсти

За приятелите ще пиша. По-точно за онзи, в когото съм влюбена, но ми разби сърцето и онзи, който е против. Третият е зает напоследък и (временно) изпада от класацията.

Говорили са си вчера. За мен, без мен, самоинициативно. Един вид от грижа за човека. После ми беше ковано по канчето. Добре де, крива съм. И дива В лошия смисъл. И ината. И въобще – магаре на мост… или французин в публичен дом.

Само че, ще се потретя вече – не мога да се моля някой да ме заобича отново. И както също съм казвала – трудно е да бъдеш просто приятел, било то и най-добрия, на някого, в когото си лудо влюбен, когото желаеш непрекъснато и който те подлудява дори и само с виртуалното си присъствие. За това сложих края. Не защото не желая да сме приятели. Напротив, искам и то много. Просто се опитах да заменя едната болка с друга. Защото от опит знам, че тази втората избледнява и отминава с времето, а първата – никога.

Ако се върна, за да остана с теб и нашата едностранна любов, това означава плътта ми да гори непрекъснато. Да не спирам да те изкушавам, да се опитвам да те прелъстя, да те накарам да прегрешаваш, да съжаляваш, да се тормозиш, да мислиш по цяла нощ. Със сигурност ако има следващ сгоден случай, ще погазя волята ти и ще действам през главата ти. Освен това ще започне отново да ме яде бясната ревност, ще започна пак да мисля за онази кучка, да те изнудвам да ми казваш какво правите, да беснея, когато е при теб (тия дни бях убедена, че е там, но дори и да не е, вероятно ще дойде сега през почивните дни – ето, пак взех да изпушвам!), накрая може и наистина да стигна до там и да и кажа за нас… или по-скоро за мен. Явно вече няма нас, все забравям 🙁

А, и имаше някакви въпроси, породени след раздялата ни. Няма да мирясам, докато не получа отговори и на тях…

Та въпросът тук е – ГОТОВ ЛИ СИ ДА ПРИЕМЕШ ВСИЧКО ТОВА? За себе си все още не съм убедена, че мога да се подложа отново на това китайско мъчение. А и с тази добавка, че вече знам, че не ме обичаш… Май е по-добре да ме застрелят, но според някои хора, така ще се избавя прекалено бързо, а не заслужавам.

Забравих най-важното – никога няма да бъде същото, колкото и умело да го закърпим.