Преди години редовно заспивах на музика. Първо с VEF-а под леглото, от който тихо звучеше нощния блок на „Хоризонт“, когато след полунощ пускаха почти само музика, после с първото частно радио на уокмена, накрая с дискмена, пуснат да се върти безспир. Случваше се от време на време да сънувам нещо, свързано с музиката, като един от дежурните кошмари беше как колкото и да опитвам да спра радиото, то отново се пуска и се усилва самó, а аз нищо не мога да направя. Но въпреки цялата тази музика, рядко сънувах песни. (още…)
Tag: нощ
Зелени очи светят в нощта и осветяват с призрачна бледа светлина летящия дракон. Познах го! Този кораб търся вече толкова време! Започвам да давам сигнали с моите светлини. Дали ме видя? Май да, намалява и се завърта към мен. Изучава ме. Вече знае коя съм и какво съм. След което бавно се обръща и продължава по пътя си…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Казват, че седмата година от брака била от критичните, наред с четвъртата и кои бяха там още… При нас се оказа една от най-лесните и приятни от всички до сега, без никакво напрежение помежду ни, сякаш вече сме си наместили чарковете. Илюзорно е да очаквам тепърва някакви шеметни любовно-романтични развития, но поне нека продължим да си пасваме така добре Пиле, честита годишнина!
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Че бакшишите са племе, на всички е ясно и въобще не ми дреме, че кумът ми е негов представител. Те са един от големите клонове на по-голямото шофьорско племе, за което вече съм говорила. Част от отличителните им черти са: те винаги са прави, винаги могат да те преметнат, ама уж не искат и в крайна сметка винаги го правят – „ако мине номерът“ е движещата им сила.
Бяхме си легнали преди половин час, но аз четох книга. Най-после угасих и зарових с удоволствие глава във възглавницата. Миришеше странно, реших, че е време да перем чаршафите. Затворих очи и тъкмо се унасях, отвън се включи аларма на кола. От най-досадните, въпреки че едва ли има такива, които да не са досадни в 12.30 посреднощ. Молех се да се е пуснала случйно и да спре всеки момент, не ми се прекарваше поредната нощ в неудобното легло в хола. Не спря. Мислено възпроизвеждах предния път, когато не издържах и звъннах на 112, та ме разхождаха до колата да съм ѝ запишела номера и пак да звънна. Мързеше ме и ми се спеше, а и на другия ден ни чакаха пътуване, плаж, палатка, концерти… Нещо гръмна, половинката подскочи сънено кокорейки се. Казах му: (още…)
Два часът е. Всичко е спокойно. Дори прекалено. Отсреща два прозореца светят под наполовина спуснатите щори. Може би и други има, но не става ясно именно заради щорите. Тук дори и през деня повечето прозорци са с плътно спуснати външни ролетни щори. Не ги разбирам тези хора, как може да живеят като прилепи?! Аз дори и нощем не мога да издържам на съвсем тъмно, какво остава за денем. (още…)
Срещнаха се случайно. Всъщност има ли някой, който да се срещне за пръв път с друг нарочно? Освен може би, ако са се запознали на нагласена от трета страна среща… Разсеях се. Та значи – срещнаха се случайно. В началото нищо не предвещаваше какво ще стане – просто двама непознати, случили се по едно и също време на едно и също място с, евентуално, едни и същи интереси. Често се случва, знаете.
И ето пак се спуска нощ над града. Изгрява луната, някой запалва звездите и става тъмно. Улиците се опразват, движението бавно умира, светлините в прозорците изчезват, светофарите мигат в жълто. На власт идва Нощта. И нейните потайни създания.