Онези чувства, за които писах, внесоха толкова адреналин в системите ми, че взех някои безумни решения, които...
щастие
Вече повече от пет години пиша в този блог за всичко, което ми хрумне. Началото беше изключително...
Писала съм вече, че един от дежурните ми кошмари от дете е, че се возя в асансьор,...
Понеже ми е много трудно да убедя в противното някои хора и те все още упорито смятат,...
Неусетно някак излетя една година, откак се бях похвалила, че вече от много време нищо при мен не се...
Не, не съм добре тези дни. И ставам все по-зле, ако трябва да съм честна. Защо ли?...
Когато по-миналото лято се видяхме на кафе, той беше олицетворение на мировата скръб. Отиваше на почивка съвсем...
Не съм забравила аз коментара на Васко от последния ми рожден ден – как само си внушавам,...
Така си е, освен любима фраза на чичо Чарли, това през последните десет дни е и моята...
Чудя се да пиша ли, да не пиша ли… Ама как да не пиша, като ми иде...
Мине – не мине и току се замислям за красотата на простотата. Винаги стигам все до един...
И понеже това е така, мисля да напиша (отново) нещо за себе си – какво се случва с...
Пречи ли разумът да бъдем щастливи и могат ли чувствата да съсипят живота ни? Толкова пъти човек...
Мине – не мине и току се замислям за красотата на простотата. Винаги стигам все до един...
Цветя и буболечки, пясък и море, спокойствие и безметежност… Моят свят е различен от твоя, нали? Вероятно...
