Ще започна с уточнението, че тази статийка я писах докато летях в самолета в събота (27.02 2010), по време на бурята с нежно женско име Синтия, която овърша цяла западна Европа, едва няколко часа след земетресението в Чили, но за него чух ден по-късно (аз и за Хаитянското разбрах след 3 дни). Всъщност, пишейки, от всички скорошни катаклизми бях наясно само с бедствието на о-в Мадейра

Не е тайна, че съм един от онези хора, които се кефят безмерно на демонстрациите на природна сила от каквото и да е естество.  И колкото са по-убедителни, толкова повече се кефя. Макар, да имам известни угризения, когато са намесени човешки жертви, възхищението ми от неоспоримата мощ на природата винаги взема връх. Всякакви екстремалности ме радват и карат сърцето ми да бие в ушите – невероятно ниските температури, непрогледните снежни виелици, речните разливи и т.н.

Защо въобще се сетих да пиша за това – заради силния вятър, при който в крайна сметка успях да излетя от Лисабон за Франкфурт. Повечето полети бяха отменени, никой не кацна, мен лично ме прехвърляха от една на друга компания три пъти, докато най-накрая попадна на тази, която все пак ще литне, макар и с голямо закъснение. Това обаче не ме притесняваше, дори напротив – адреналинът ми постепенно се покачваше, можех безпогрешно да го усетя.

Самото излитане го вдигна още повече. Сигурна съм, че ако половинката седеше до мен, щеше да подбели очите, докато впива нокти в подлакътниците на седалката си. А аз не успявах да прикрия щастливата си ухилена физиономия, обърната към прозореца, поне да не ме гледат. Самолетът набираше скорост по пистата със силни чупки в кръста, така че трътката му се въртеше наляво-надясно, все едно играе кючек (или бели денс, както модно му викат сега). И това продължи, гарнирано по-късно и със силни турбуленции, чак докато не видяхме слънцето над облаците.

Е, като цяло това беше бързократко преживяване. Малко по-дългосрочно се кефя при по-големи бури с ураганен вятър (тогава още не знаех, че и тази е била от тях, но така или иначе не я преживях пълноценно), проливни дъждове, градушки, наводнения, пометени коли, отнесени къщи и всичко, включено в пакета. Не ме съдете, това е по-силно от мен и не подлежи на контрол, някаква бедствиофилия е явно.

Още когато бях малка за мен беше голямо забавление да тичам на прибежки под пороя или дори под градушката, докато сухо място не ми остане и чак гащите ми подгизнат. След това влизах направо с дрехите и кецовете във ваната. Ех, сега като се сетя… какъв блажен родителски безконтрол имаше едно време!

Аз и на земетресенията се радвам неприкрито. Често пъти ми се струва, че има и все поглеждам с надежда и копнеж към полилея. И когато наистина се случи, отново не мога да си изтрия усмивката от физиономията. За това и много ме е яд, когато стане така, че не ги усетя, както при последното по-силно в Шабла, когато се уцели да пътуваме в колата към Мангалия.  

С възторг ме изпълват и свлачищата, на принципа на Мечо Пух – „колкото повече – толкова повече“! Не случайно дипломната ми работа беше за тях, бях си ги избрала още от първи курс, 5 години събирах материали, написах си я съвсем сама и я защитих с 6.00 ( B-) минутки за самореклама).

И още – обожавам да се къпя в морето, когато има ненормално големи вълни. Неведнъж съм влизала единствена от целия плаж и колкото повече ме блъскат вълнищата, толкова повече ми е гот. Най обичам „мелниците“ – когато вълните се отразяват в брега и се връщат обратно, сблъсквайки се с прииждащите от вътре нови вълни. Целта ми е да уцеля и да се озова точно между двете в момента на сблъсъка им.

На кораб или яхта умирам от кеф, когато  лашкането е най-голямо. При единственото ми сериозно пътуване (около два месеца), само аз доброволно ходех на мостика в най-голямото вълнение, понеже е най-високо и се клати най-много :D

Мечтая да видя изригване на вулкан и цунами. Е, не прекалено отблизо, искам да мога и да разказвам за това после.

Любими филми по темата – всички с достатъчно грандиозни специални ефекти – „Перфектната буря„, „Туистър„, „Върхът на Данте„, „10.5 по Рихтер„, със сигурност има и още, ама нещо са ми избягали от ума в момента, може да ме допълвате.

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

5 Comments

  • Ondine казва:

    Бедствиофилия ?Хахахаха не си в ред,но максимално кефиш! :D :D

  • Nightwish El казва:

    „Вулкан“ с Томи Лий Джоунс.
    Явно си доста смела още от детството си..
    Това със сблъсъка на вълните ми хареса.
    Пожелавам ти едно разгневено цунами, ама без жертви – само да смете застроените боклуци по плажа…
    :)

  • Гарга Рошава казва:

    смела, безразсъдна… има ли значение всъщност?
    а за боклуците трябва да падне свлачище, след което да мине цунами и последните останки да бъдат отнесени от ураган!с нетърпение чакам :twisted:

  • Nightwish El казва:

    Малииииии….:)
    Ма после ще трябва да внасяме пясък от чужбина…
    :)

  • kathryn казва:

    смела, безразсъдна… има ли значение всъщност?

    За себе си, подозирам, че е: “ на мен нищо няма да ми стане“.
    Абсолютно споделям възторга ти от мощта на природните сили и желанието ти да ги наблюдаваш на живо.
    По моята скала бурите са на първо място, после са наводненията и земетресенията. Без жертви, разбира се!

1 Trackback or Pingback

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline