…или как потокът от нет-свалки не спира. Шанс има за всички, особено голям е келепирът за грозните и онеправданите, които успяват да покажат същността си, без външната им обвивка да ги дърпа назад. Така се избягват всички предразсъдъци от реалния живот – дали си нисък или грозен, плешив или зелен, глух или глупав… Е, това последното трудно може да се скрие дори и в мрежата.
Когато вече си изградил някакъв образ в главата на отсрещния, спечелил си го малко или повече, може да се престрашиш и да рискуваш с разкритие на това-онова от истинското си Аз. Тогава ще си проличи и същността на новия ти приятел – ако избяга с крясъци, хич и не ти е трябвал.
Браян, Брейди, Юсуф, Хуан, Рикардо, Мехмет, Джамил, Давиде, Маноло, не-му-помня-името… Все разни „френдове“ от чата, всъщност от разните производни на месинджъра. Отдавна не съм си приказвала с някой от тях, а беше време, когато не спирах, по 5 наведнъж ги въртях. Имах си занимание денонощно, заради часовите разлики 
. И не просто си приказвахме, ако трябва да съм честна 
То не бяха камери, микрофони, размяна на снимки… Точно на базата на тези ми комуникации преди време поразсъждавах за плюсовете и минусите на този тип виртуално общуване.
Все още не мога да се примиря с това, че се опитаха да ме убедят, че не мога да разделя виртуалния от реалния си живот. Вярно, че все повече се преплитат, още повече че за мен разстоянията не са проблем и малко ми трябва да се вдигна на 500 или повече километра, само за да се запозная на живо с новата ми виртуална дружка. Но когато опира до свалка по интернет, винаги съм открита (не ми се спекулира с думата „честна“ 
) и не спестявам нищо за себе си. До сега не съм губила с тази тактика, освен може би последния път. Но пък да ви кажа – много е гадно да те отреже човек, който дори не те познава на живо 
Изненадах се, но не прекалено, когато прочетох, че:
…запознанствата чрез глобалната мрежа водят до сексуални взаимоотношения четири пъти повече в сравнение с останалите срещи.
И защо не, като се замисля? В интернет успяваме да рекламираме най-добрата си страна, което явно се оказва достатъчно за да бъдем пожелани от ближния. Нормалните бързи свалки за една нощ се превръщат в секс след няколкочасов чат или размяна на все по-горещи имейли в продължение на няколко дни. В по-идиличния вариант сексът се предшества от влюбване след 2-3 седмици обсебващо чатене. Вече е съвсем нормално да си чукнеш среща за секс без дори да си виждал някога отсрещния на живо. И тук искам да подчертая – въобще не говоря за запознанства, възникнали в сайтове, създадени специално с тази цел!
Тия дни ненадейно завиших активността по нет-свалките. Изненадващо за самата мен. Усетих пак адреналина и ендорфина, разливащи се изобилно в мен. Това, което не ми хареса е, че за разлика от процеса на ухажване, протичащ на живо, тук всичко става прекалено бързо и на моменти дори пошло – така както сега си на седмото небе, след едно-две съобщения си някъде в прахоляка. Има тръпка, но няма нищо общо с един реален любовен танц, украсен с майсторски тактики и тънки мурафети. Дали това убива романтиката и истинската любовна игра? Според мен до голяма степен да. Като си си казал всичко с виртуалния партньор, не ти остава много за прелюдията на живо, нали?
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
Преоткриваш топлата вода. Когато аз бях доста по-млад свалките започваха с писмо, обикновено след прочетена обява в някой вестник или списание. След второто или третото писмо се обменяха снимки, телефони, а понякога, ако градовете съвпадаха или бяха на поносимо за тийнейджърския ми джоб разстояние – и живи срещи
От както човека се е ококорил в първата пещера търси начини да общува – с дим, с писма по различен вид транспорт, телегради, телефони, а в наше време преносната среда на писмата е интернета или мигновенните съобщения – също както СМС-те… Интернет, а и всички прецдеизброени начини за запознанство обаче в 80% от случаите водят до разочарование 
Карикатурите са показни за думите ми 
да де, но аз специално наблегнах, че не говоря за сайтове за запознанство. ето ти един пример – ти си изкоментирал тук, аз отвръщам, става ни интересно, пренасяме диалога в електронната поща, оттам разменяме скайп (примерно) и понеже виждам, че си от варна, ето ти я срещата на живо от лесна по-лесна. това с нарочните места, където хората отиват единствено търсейки, е нещо съвсем, съвсем друго.
и да, нормално е да се внедряват нови начини за комуникация, аз просто съм малко носталгична натура, от типа – а ние като бяхме млади, колко беше хубаво!
Аз викам първо да разменим блогрол
После може да мислим за мейли (моя го имаш), а за скайп – ще видим 
с удоволствие
видя ли как стават нещата
Дай тогава реципрочен линк да те слагам и аз
Скайпа ми е като … името на домейна ми, без ком …
ъъъъ, рискувам да се изкажа крайно профански, ама какво, по дяволите, е реципрочен линк? т.е. различно ли е от линка на началната ми страница?
вече сме на етап скайп. за това говорех
а моят мейл го има горе.
Ахаха, не сме още на скайп, щом си дращим тука
Как да те „линкна“ теб. Пиши ми където намериш за добре
Интернетът е шибаният Ханаан на свалките.
То интернетът е като чук: можеш да заковеш пирон с него, но можеш и нечия глава да разбиеш. Та чукът ли е виновен?
в зората на интернет свалките преди безброй много години, когато в БГ ICQ имаше не повече от 300 юзера, се натъкнах на хора които събираха харем, чиито членове въобще не подозираха една за друга и че не са единствени, а вярваха, че скоро с този човек ще се оженят, тъй като той им е предложил…..
е, ставаше въпрос само за секс, и колко е лесно да предложиш на жена в нета брак, с цел да спиш с нея още на първата среща. Въпроса е, че тези жени никога не биха се вързали на този номер в реалния живот. Това наричам аз синдром „интернет любов“.
Е, разбира се обратния вариант е , жената да успи мъжа с цел да измъкне от него подарък, екскурзия, и дори пари за щяло и нещяло. ( не че не познавам и мъже, главно момчета, доста доби в тази професия)