Преди години, в един друг век, в едно друго хилядолетие дори, въобще – в един съвсем друг живот, писах есе за някакъв конкурс на тема „Аз и новото хилядолетие“. Прозаична и доволно експлоатирана тема, но някой ме убеди да се пробвам и аз пък взех, че се навих. Наскоро го намерих, заедно с още някои мои писания тип „хартиен блог“ и понеже така и така нямам за какво друго да пиша тия дни – реших да попрепиша това-онова от себе си. И така, ето го есето, което сега ми звучи много наивно и а-ла Green Peace на места, но въпреки това мисля, че ако седна днес – 13 години по-късно, бих го написала по същия начин.

Чудно е все пак, защо на това Ново хилядолетие се придава такова голямо значение? Нали 2000-та година е година като всяка друга от човешката история. Но понеже е по-кръгла от останалите, веднага ѝ е придаден по-особен смисъл – за някои тя е магична и мистична, за други е свързана с бедствия, разрушения, дори с апокалипсис, за трети има божествен смисъл… Появяват се въпроси какво ще последва след нея – дали ще дойде раят… или адът? Ще започне ли нова, съвсем различна епоха?

А новият век с новото хилядолетие дори не започват през 2000-та, а през 2001 година. Всъщност от гледна точка на „голямата“ история, започнала заедно с първите стъпки на Земята, едно хилядолетие е като прашинка в Космоса или като капка в океана. Но от гледна точка на „мъничкия“ човек това е страшно много време, през което (ако сме достатъчно глупави), можем дори да унищожим собствения си свят, и то неведнъж! Мнозина очакват новия век с надежда, но не са малко и тези, които изпитват страх и тревога пред него. А от какво трябва да се страхуват хората? Не от тази цифра, а от самите тях. Защото от хората зависи ще има ли въобще ново хилядолетие, добро ли ще е то и дали наистина ще продължи 1000 години. И уж всеки говори за това какво трябва или не трябва да правим, за да запазим Земята си, а след това остават само думи. Ако се замислим за далечното бъдеще, например след 1000 години, какво би вълнувало хората тогава? А ще има ли хора, за да се вълнуват?

Сега да се върнем пак в настоящето. Какво вълнува хората днес – ще оживея ли до утре или не, ще си купя ли кола или не, ще фалирам ли или не, ще стана ли президент или не, ще има ли война или не… А интересува ли се някой от това в какво състояние ще остави Земята за следващите поколения? Стара индианска поговорка гласи: „Ние живеем в земята, взета назаем от нашите внуци.“ Но колко хора го осъзнават? От тях колко са тези, които се стараят да „върнат заема“ така, както са го получили или дори в по-добро състояние?

Всъщност човек може би трябва да избира между това цивилизацията да се развива или да се запази планетата ни. Защото, поне от показаното до сега, тези два варианта са несъвместими, освен при съвършени хора и още по-съвършени машини, но идеални неща НЯМА! Дори и да има съвестни хора, загрижени за това все пак да има Утре, винаги ще се намерят безскрупулни „граждани на света“, които да им попречат. Това са хора, чието мото е „живей за мига“, като в случая мигът е тяхното мизерно съществуване. Сега, когато човешкият живот се е обезценил толкова много, че ме е срам да си го помисля, ще се намерят ли хора, които да пощадят Земята? Или всеки си мисли: „След мен – потоп!“ Но това е типично за хората, по това те се различават от животните, които също мислят само за своето оцеляване, но те зависят от природата, а не тя от тях, както се получава при човека. Човекът има не само мозък, но и разум, благодарение на който е започнал да реже клона, на който седи.

20-ти век е „технически век“ – с куп изобретения, куп подобрения и куп нови проблеми. Май хората, живели в миналото са били по-спокойни, дори без „незаменимите“ телевизор с дистанционно управление или миксер (днес бих добавила и мобилен телефон и компютър с интернет). Стремейки се да направи живота си по-лесен, човек само го усложнява. До преди 20-ти век хората са се страхували от природата или от Бога, а сега се страхуват от себе си. И как не, като с човешка помощ се появиха озонова дупка, вероятност за парников ефект, опасност от пренаселване на земята, ядрени заплахи, изчерпване на полезните изкопаеми, което би довело до глобална криза в много аспекти, появиха се луди, искащи целия свят за себе си… има ли смисъл да изброявам още?

Така е, когато се бъркат в работата на майката Природа – всичко се обърква, изчезва естественият подбор. „Законът на джунглата“ не е това, което е бил. Науката и техниката се развиват с ускорителна бързина, дори би могло да се приравнят постиженията на цялата човешка история с тези само от 20-ти век. Някои хора се опитват да предвиждат до къде би стигнала науката в даден момент, но малко са тези, които са успели. От край време хората мечтаят да летят, но за толкова много време общо взето никой не го е постигнал, въпреки прогнозите. От друга страна, някои предсказания се сбъдват доста точно. Още миналия век (вече по-миналия), Жул Верн пише за подводници, за полети до Луната, за хора, живеещи под водата – все неща, които вече са факт. За съжаление повечето предвиждания си остават в областта на фантастиката. Дори до преди 10-15 години се появяват такива сюжети за 2000-та година – космически кораби, роботи, извънземни, пътувания на светлинни години и всичко това – като обикновено ежедневие на „земляните“. С наближаването на тази „критична граница“ се разбира, че вече няма време за осъществяването на толкова много промени, най-малкото защото още не са измислени подходящите технологии и за това границата се измести с около 50 години напред.

Лека-полека мистичният воал, обвил 2000-та година изтъня и скоро – само след 416 дни – съвсем ще падне. А след още 782 дни идва и новият век, повлякъл след себе си и новото хилядолетие, изпълнено с неизвестности. И все пак това, че е ново хилядолетие няма да ме накара да повярвам, че „щрак!“ с пръсти и ето ти нов свят, с нови хора, с ново самосъзнание. Не. Светът ще си върви накъдето е тръгнал още преди не едно, а 15-тина хилядолетия, с темпото, което сам си определи. А откак хората са се заели да броят годините, всяко ново хилядолетие ги плаши. Има ли смисъл? Ако има нещо страшно да се случи, то ще се случи без оглед на цифрата, която сме в момента.

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline