[twitter-button]
Archive for ноември, 2010
[twitter-button]
Мисля, не съм спирала. Понякога и сънувам. То не зависи от мен. Веднъж сънувах сватба, а след нея лъсна фалш. Било е горе-долу когато спряха влизанията. Вече не боли толкова, стига да не потъна в спомени. Избягвам да го правя, макар че сутрин между съня и ставането ми се случва. Бях спокойна, макар и неудовлетворена. Сега съм и неспокойна, и неудовлетворена. Дали животът продължи или напротив? Онзи ден прибягнах до една почти отчаяна постъпка, само дето не ми се получи още в началото. Знам кои хора ще кажат да не се занимавам, но аз само искам да натъртя, че всичко е там, макар и дълбоко заровено.
[twitter-button]
[twitter-button]
Вчера сутринта ме нарекоха баба. Това ми е сефтето, макар и по телефона. Модулиран мъжки глас. Чудя се кой им се връзва все още. Уведомих го, че малко ми е рано… Следобяд се опитаха да ме преметнат. Или пък успяха. Във всеки случай – любопитството ми остана незадоволено и беше заместено от мрачно подозрение. А след това ме предредиха. Няколко пъти. Благодарение на това – трети неуспешен опит. Утре е последният и после тегля една дълга и широка. Единственият светъл лъч беше шопинг терапията, която си проведох, но дори и тя не ме отспихна напълно. Вечерта водката свърши. А друго обаждане по телефона ме довърши. Тъп четвъртък!
[twitter-button]
[twitter-button]
[twitter-button]
Колко ѝ трябва на една гарга, за да е щастливо рошава? Едно гущерче – прокрадва се усмивка, две – ухилката стига до ушите, три жаби в добавка – подскача на място от кеф, а с едно неочаквано и необмислено флиртче от типа „де го чукаш – де се пука“ вече върви по улиците и се смее, като почти не стъпва по земята. Небето е светло, слънцето щипе, а нещо гъделичка зад ухото и подтиква към чутовни дела (тоя лаф си го откраднах, признавам си
). (още…)
[twitter-button]
Долетях си вече, а по пътя ме налазиха жаби и гущери, та се наложи спешно да им строя къщи…
[twitter-button]