Колко ѝ трябва на една гарга, за да е щастливо рошава? Едно гущерче – прокрадва се усмивка, две – ухилката стига до ушите, три жаби в добавка – подскача на място от кеф, а с едно неочаквано и необмислено флиртче от типа „де го чукаш – де се пука“ вече върви по улиците и се смее, като почти не стъпва по земята. Небето е светло, слънцето щипе, а нещо гъделичка зад ухото и подтиква към чутовни дела (тоя лаф си го откраднах, признавам си ;;)  ).

Знам, че ви човърка да кажа за флирта, но първо ще ви подразня, като ви занимая с новите си гадинки :mrgreen: . Как може докато живеех в тъпата София да не съм знаела за това чудо на домашните любимци – съботния животински пазар в Подуене?! На него има всякакви птици, риби, влечуги, кучета, котки, дори и летяща катерица, а аз придобих само 5 от тях. Е, вече са три, за жалост, но пак много им се радвам. И се уча от грешките. Уж.

Гущерчетата всъщност са гекони – Gekko auratus – в свободен превод според мен е златен гекон, макар че с това име намирам друг вид. Двойка са, единият е по-златен от другия, макар на снимките да не личи особено. Всъщност, единият е по-срамежлив и се крие зад една саксия в новата им къща, така че снимах само другия. Големи са сладури, мекички и нежни, с лепкави пръстчета, с които висят на стъклото.

Жабата е дървесна от вида Hyla cinerea. Все още ѝ треперя, но мисля, че се поосвести. За сега ѝ е скучно самичка, но в скоро време се надявам да ѝ взема дружки. Отдавна имам слабост към жабите, но за пръв път си вземам дървесна и ужасно много ѝ се радвам. Час по час ходя да надничам къде е и какво прави. Както и гущерчетата де. Уредих им пир с манджа, макар че до момента май не са се възползвали, явно стресът още е голям.

Да, тези малки, сладки, слузести гадинки ме карат от няколко дни да примирам от онзи нетърпелив кеф, с който само чакам да се прибера при тях, за да си ги разглеждам. Но вчера се появи още един сладък дразнител – флирт там, където въобще не го очаквах. Едно малко, но властно човече се поразмекна пред мен, дори пусна нещо като усмивка, докато ме принуждаваше да пия кафе, което аз приех (!?!) със съвсем дефинитивно подчинение. И след час сладки приказки си тръгнах самопринуждавайки се, понеже не съм сигурна докъде искам да стигне тази леко опасна, но интригуваща игра. Въпреки това усмивката и приповдигнатото настроение все още не са ме напуснали. Явно наистина се храня с мъжкото внимание.

В същото време ми се искаше да се случи нещо подобно на един друг фронт, където нещата са много приятни, но застинали във времето. Там се разтапям всеки път и времето минава неусетно, но… до там. За повече не смея да натисна, за да не прецакам за пореден път нещата. Но дори и никъде нищо да не се случи (което би било жалко :%? ), остават ми приповдигнатото настроение и сладката тръпка.

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

6 Comments

  • kathryn казва:

    Гущерчето е мнооого, мнооого сладко. Изкушавам се.

  • Магьосник pinokio казва:

    Винаги/или почти винаги/съм имал някакво домашно животно.Едва ли мога да спомена всички животинки.Дори съм имал,като дете и домашно,малко магаренце.Сега все още си имам една Пуха-космата булонка,мръсничка и захабена/много мрази да се къпе,след баня обикновенно по три дни не ми говори-обръща си главата в противоположната страна,като и говоря/.Мрази и да я подстригвам-пак по три дни не ми „говори“ след фризура.Повече от 10 год.е в дома ни.Член на семейството.Разбира се присъства на челно място в семейните снимки.Преди седмица получи инсулт-парализираха и се левите крайници.Не може да се движи,но ние си я гледаме „на легло“.Верен другар и приятел през толкова години не се изоставя.В магазина първо на нея купувам храна и след това за другите.Чувството да те чака едно такова същество всеки път,като се прибираш у дома е страхотно.
    Конкретно за твоята менанжерия.Ами,нЕмат си имена бе,Кика.Ей тоя,златистия дявол,дето поглежда хитричко и невинно към жабата да знаеш,че е голям палавник.От сега и се точи за жабешко-натюр.Кандидатирам се за кръстник и му давам в името на Отца и Сина името ГАНИ БЕЛАТА.Честито! :)

  • midnight казва:

    добре бе, уж те оставих в сигурни ръце, а ти пак си сътворила чудесии :))
    ама си мълчиш иначе!

  • Магъосник pinokio казва:

    Да ти кажа,Кикс,ако те интересува.Тва добиче/моята космата кучка/взе,че се оправи въпреки всичките ми усилия.Преди около 10 дни започна постепенно да се размърдва.Първо крачето,опитваше се да стане права,падаше,като подкосена,удряше си главата в пода-да ти скъса сърцето.Упорито и тъпо продължаваше ден след ден.Постепенно раздвижи и предната лапичка.Тази сутрин-уцели кучката му с кучка входната врата отворена-от двора на улицата с бясно темпо,кичурите на перчема и опашката развяти,като бойни знамена,не мога да я прибера-търси кучета.Накарах и се.Влизам след малко във всекидневната,където стои-няма я.Има-няма 5 мин.търсене-нищо.Изпотих се.Пак е станало нещо./И се сещам за старата игра,която играехме някога.Така се криеше някога-вървеше безшумно на две крачки след мен./Обръщам се и Тя принцесата ухилена зад мен.Кучка.
    Извод:Кучките винаги се оправят.:)

  • Стойчо казва:

    Да беше питала, щях да ти кажа за пазара :) На Подуене май само коне не съм виждал ;-)

  • Гарга Рошава казва:

    абе аз отдавна знам за него, ама бях ходила веднъж преди сто години, когато имаше само гълъби и кокошки :))

1 Trackback or Pingback

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline