Е ли алкохолът Пенкилер за сърдечна мъка или съвсем не?

Някои пият от сутринта, други само по празници, а трети от мъка. Минала съм ги и трите. Освен това и на инат съм пила. Няма по-голямо оправдание за пиенето от мъката обаче. От мъка пият дори и хора, които иначе не пият. А такива, които пият малко, се оливат. Тия, които пият много, просто пият още повече. И да, понякога започват от сутринта. Връзката между силата на мъката и количествата алкохол е правопропорционална. Въпросът е обаче, има ли ефект върху душевните страдания или това е самозаблуда и ако има, този ефект положителен ли е или отрицателен? А също и дали това е просто удобен момент човек да се освини и все пак да предизвиква съчувствие или наистина се дължи на нуждата мъката да бъде удавена. Буквално.

Голям-джин-с-тоник-лед-лимон-в-голяма-чаша е мантрата, която действа почти безотказно при мен. Само че, когато опре до давене на чувства, в играта се включва всичко, що е с алкохолен градус над този на оцета. При последния случай посегнах дори на маринатата от морковите, които ми бяха приготвени с толкова любов, понеже в нея имаше доволно количество водка и джин, заедно с лимонов сок. А и беше някак символично – да залича всяка следа от подарено щастие. Това, че начинът беше като го изпия, беше само благоприятно стечение на обстоятелствата.

Друг ефект на безпаметното пиене се наблюдава, когато то се прави системно и без мярка. Тогава просто единият проблем се замества с друг, който е по-скоро физически, отколкото душевен. Но най-общо, човек няма време, в което да е достатъчно трезвен, за да мисли и да се самосъжалява. От гледна точка на сърдечната мъка – работи. Въпросът е до колко целта оправдава средствата. И до кога ще издържи тялото.

Не би било никак зле по-предприемчивите фармацевтични компании да измислят и да предлагат, наред с Алка-Зелцер, продукт, превантивно укрепващ и подготвящ черния дроб за тежкото изпитание, което му предстои. Той трябва да бъде подкрепен с мощни рекламни кампании, особено покрай св. Валентин, а таргет групата следва да бъдат млади мъже и жени, несемейни, най-вече романтични натури. Не е нужно предварително да се разкрива за какво точно е продуктът, достатъчно е да се рекламира като нещо, което задължително трябва да ползвате, щом имате любовна връзка. А защо е важно да не се знае за начина на действие – понеже нито един участник в любовна история не вярва в нейния край, докато е с двата крака вътре.

И накрая да обобщим: алкохолът не лекува. Но помага. Притъпява симптомите, без да премахва причината за болката. Но те и лекарите ни са такива – не лекуват, а само притъпяват… Предимството на алкохола, е че се отпуска без рецепта. Въпреки това с него трябва да се внимава, понеже има куп нежелани странични ефекти. Включително и такива (като прогресивната амнезия), които водят до регрес в лечението, понеже подтикват пациентите към нови оптимистични контакти с източника на тяхната болка. Обикновено след опарване, нова доза пенкилер облекчава състоянието. Временно.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

Съвсем не по темата, за това не е и послепис. И тази година забравих за рождения ден на блога Срам! А той взе, че стана на 4 години, и то преди цели 12 дни. Да му е честито! Равносметката ли? За четири години – две сълзливи любовни истории, много алкохол и пътуване на стоп. Не е зле.