И балъци за милиони

Ейййй, ама много мразя да ме правят на балък*! И не само заради материалната ми неизгода, а най-вече защото обиждат интелигентността ми, която може и да е малко, но щом съм се усетила – значи е достатъчно. А от всички, българският търговец (в широк смисъл), е цар в опитите за правене на клиентите си на балъци.

Ядосах се, защото за кратко време се сблъсках няколко пъти с опити за пошаранчване – къде успешни, къде не – изиграни на принципа „ако мине номерът“. Да, ама не минава, поне не неотбелязано. Първото, което ме изкара от кожата ми от бяс, беше безцеремонният опит служебно да ме изцакат с една цяла заплата – ей така, между другото. И то при положение, че точно тези пари съм си заслужила в най-голяма степен, вече две месеца отделям по страшно много време, за да се подготвям. Точно за това се заядох и блъфирах безкомпромисно, с което много се гордея. В крайна сметка, се оказа, че можело…

Другото – стана вече няколко седмици се опитвам да си купя корк. Преговорите са толкова бавни, мудни и тежки, все едно ще си купувам коркова плантация, а не няколко парчета кора. Пределно съзнавам, че за този производител на тапи аз съм един нищожен клиент, просто за уплътняване на времето и пространството. Обаче той пък се опитва да ме работи на дребно. Уговорим цена и в следващото писмо ме пита отново – колко бих предложила. Разберем се нещо и след една седмица ми дава по-висока цена, все едно предната уговорка нищо не означава. Вместо да ми намалява цената на едро, той я качва. И въобще… всичко обратно на общоприетите пазарни закони. Резултатът може да е само един – спирам да се занимавам с него и си търся друг. Но защо да е така, по дяволите?!

Трети случай за същата седмица – получавам две куриерски пратки с напълно идентични размери. Едната е по-тежка, другата по-лека. По-тежката ми струва два пъти по-малко от леката, просто защото на едните служители им е хрумнало да я сметнат като реално тегло, а на другите – като обемно. Що за тъпотия и пореден опит (успешен, поради свършения факт), да ме направят на балък?! Всеки си прави каквото му изнася, без ни най-малки угризения. Ако се размрънкаш – може и да се плеснат по челото, че са сбъркали и дори да ти се извинят (рядко обаче), макар в повечето случаи да реагират със зле прикрито разочарование, че този път номерът не е минал.

Неведнъж съм купувала най-различни неща от вносни търговци. Защо с тях работата е удоволствие, а не преживяване, близко до клизма? Защо все клиентите трябва да се въртят около търговците, а не обратното? Защо трябва за всичко да се пазарим като че сме 1500 км пó на изток и 150 години по-назад? Що за идиотщина е продавачът да те пита колко пари даваш за стоката му? Ами че аз, ако знаех колко струва половинметрово дъбче в португалски разсадник, с калкулирани разходи за транспорт до България, щях ли да питам? То е същото като да ме питат колко смятам, че струва бала суров памук в Индия. Или кило пържени скакалци в Индонезия. Няма да стане така, драги ми търгаши! Не и докато не се научите как трябва да се прави бизнес, за да са всички доволни, а не само вие.

–––––––––––
*балък – от турски (balik) – риба

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]