И ето пак се спуска нощ над града. Изгрява луната, някой запалва звездите и става тъмно. Улиците се опразват, движението бавно умира, светлините в прозорците изчезват, светофарите мигат в жълто. На власт идва Нощта. И нейните потайни създания.
Първи се появяват котките. Майка учи малкото си да не яде боклуци. Поне не такива, които са по-големи от него. То пискливо я вика, а тя му отвръща с гърлен мъркащ стон. Встрани от тях с нехайна походка преминава, уж незаинтересован, едър риж котарак. Не е ясно дали е тръгнал да търси съкровище в кофата за боклук или му предстои дуел. Най-вероятно ще се отбие и на двете места.
Докато той предизвикателно се поклаща с тузарската си походка, една чайка го държи под око. Проследява го вървейки успоредно с него по ръба на покрива, под който се намира пък нейното малко. Да, онова същото, изпаднало от гнездото. Вече дни и нощи наред тя зорко бди над него и всяка вечер му носи храна, която повръща на асфалта, откъдето то не я яде. Странно, как въобще е оцеляло. Изведнъж от нищото се вдига огромно ято врещящи чайки (онези другите, сеирджийките), и шумно прелита в продължение на няколко минути, раздирайки среднощната тишина с крясъци. След което всичко рязко утихва и нощта си възвръща властта.
Луната отново е разстлала светлата си пътека по килима ми. И аз не спя, а се подмамвам да тръгна по нея. Иска ми се да изляза и да скитам безцелно цяла нощ, любувайки се на нереалната тишина в града. Тръгвам съвсем сама, с осъзнато безразсъдство, разхождам се по празните улици и тъмните алеи, адреналинът ми придава увереност, но и ме кара вътрешно да подскачам при всеки писък на нощна птица или изшумуляване на таралеж. Неусетно се озовавам на плажа, където черната вода нежно милва брега и ме приканва към себе си.
Постепенно над хоризонта чернотата на небето започва да не е така гъста. Време е да си ходя. По обратния път в сумрака забелязвам, как животът замира. Сега съм само аз. Но пък започват да пеят птички. Чуват се първите коли по шосето. Един човек чака на спирката. Пристига автобус с още трима души, дремещи в него. Отнякъде замирисва на топли банички. Край мен притичва мъж, отправен на сутрешната си тренировка преди работа. Жена с куче също се е отправила натам, откъдето се връщам. Потокът коли се усилва. Нощта отива да спи.
ъъъ.. ти усмихна денят ми.. опс, нощта ми. и дрън-дрън нататък. мързи ме днес прекалено
ти, тотке проклета, ще ми паднеш скоро в лапите, да те питам аз как ще ти усмихна деня, като ми дойдеш в къщи! ще ти се стъжни и ще ти се прииска да не си идвала, да не си си купувала билети за каварна и да не си ме срещала дори! пак ще си говорим… и си помисли дали продължавам да ти усмихвам шибания ден
аз, Кикчище, още дори не съм си купила билетите. сега си търся спонсор.та може да ме видиш на кукуво лято тая година
п.п. и все пак усмихна денят ми и озари вечерта ми, и намарин следобеда ми, и намандахерца обекуската ми (сори, ма вече съм стараине помня подробно кво се пишеше в тея коментари) и т.н.
„намарин“ да се чете като намаранИ. от мараня идва, Кико!!!
аз не се съмнявам в твоите способности да придобиеш въпросните билети, така че приемам за даденост твоето присъствие тук – при мен, и съответно вече правя планове как да стъжня живота ти, деня ти, следобеда ти, нощта ти и всичко останало.
абе като те знам – пукнато обещание не си изпълнила до сега. да не говорим, че куче с кокал ще плашиш.
п.п. е ся вече усмихна и следващият ми ден
ъъъ.. поздрави?
ауууууууууу това за пукнатото обещание ме жегна вътрешно!
направо съсипа деня ми. и следващия. и следобеда и нощта. и следващото лято.
ооо.. може би тук е подходящо да те изтрия вече?

поздрави и успех!
неее, цензураторка и дискриминаторка гадна. подходящо е за Благодаря ти!!! Доброто настроение и кондиция са важни в тази несвърваща се Криза!!! Поздрави, приятелко!
да ти го начукат и на теб, мила моя!
крайно време ни е.
ха ха ха ха. бе така, както го казваш, някакви предложения лиимаш по въпроса? приятелко?
Хубава седмица! (rofl)
като няма риба, и ракът е риба…
Глей ги па тия, двете. :-))
кое е ракът, се пита обаче..
с поздрав, уважение и най-добри пожелания!
ракът очевидно е коко, дето се навря между шундите
Айде, среща в Троян, да речем?