Пак изпадам надолу. В някакво езеро без дъно – дупка в дупката. По никое време – в средата на лятото – аз отново летя надолу с главата. Лятото, дето го чакам по цяла година, всяка година! Може би последното истинско, цяло лято, което имам за години напред. Пилея го с пълни шепи и спомен не остава. Времето лети, а аз само го зяпам отстрани. Ще го търся после, ама няма!
Писна ми! Писна ми да бъда пренебрегвана. Писна ми да драпам за капчица любов и внимание, а да получавам… и аз не знам какво – приятелска прегръдка в най-добрия случай. Писна ми скрити сълзи да се търкалят безмълвно по бузите ми – напълно неразбрани или пренебрегнати. Писна ми да мечтая за неща, които няма шанс да се случат. Писна ми да гоня дивото. Писна ми да гоня. Писна ми да завиждам на влюбените. Писна ми да провокирам. Писна ми да споделям с непознати. Писна ми да нямам самочувствие. Писна ми да съм сама. Писна ми от миналото, което имам. Писна ми от бъдещето, което виждам. Писна ми от живота такъв, какъвто си го случвам – включително и от виртуалния. Писна ми!!! Този път смятам съвсем пораженчески да се откажа още преди да е започнала борбата. Одъртявам явно 
От жегите е
Изпадаш в подобни настроения горе-долу веднъж месечно.Ако,е от ПМС-то след няколко дни ще ти мине.Това е бързия и лесен вариант.
Трудния и бавен вариант-затова си имаш приятелите/може и виртуалните/.Ако,почувстваш,че летиш по спиралата „надоло“-вехтия Пино е налице.Хвани се за дългия му нос и той ще те изведе обратно.
Притчата за завещанието:
През девет планини край десетта,през девет морета,през девет царства и т.н. деветки,когато стария и мъдър цар починал завещал на сина си два плика с инструкцията да отвори черния плик,когато е най зле и белия плик,когато е най щастлив.
Минало време.На върха на щастието си сина се сетил за завещанието на баща си и отворил белия плик.Вътре имало лист с едно изречение:“И това ще мине!“
Когато изпаднал в дните на нещастие отворил черния плик.Вътре имало същоно изречение:“И ТОВА ЩЕ МИНЕ!“
Ами поспри се малко.Това за което пишеш се получава,когато даваш всичко от себе си а насреща не получаваш нищо.Спри се и си направи реална преценка.Определи си приоритетите.Живота е прекалено кратък за да го хабиш за глупости.Не хаби време и емоции за хора които не ти отговарят със същото.Ти си личност и ако не те ценят като такава – просто не те заслужават.Да трудно е но това е живота.Няма да спираш да мечтаеш!Имаш самочувствие имаш и за какво,но се подценяваш а и не вярваш на себе си.Повярвай в себе си!Остави коментарите на хората – те няма да ти кажат кое как да стане – прави нещата по свой собствен начин и ще видиш как всичко ще се подреди.Живота е твой и никой няма право да ти налага как да го живееш и да ти поставя рамки,ограничения или каквото и да е било.И няма да се отказваш от борбата с ежедневните неща. Така че с усмивка смело и хамаво напред.Прави нещата както искаш пък да става каквото ще ствава
И няма да се отчаваш – бъдещето принадлежи на тези,които вярват в красотата на своите мечти !
а, да, писна ми от още нещо – всички кризи на жените да бъдат обяснявани с пмс! не, не е пмс. имам право да съм вкисната и без това да е обвързано с някаква цикличност!
Ще ми се да ти шибна един шамар за освестяне!
Нали така се излизало от истериите, ама не съм чак такъв човек! :))) /Не, че не налитам на бой, понякога./ Я сиктирдосай всичко и всички, нареви се да ти олекне и давай напред!
Недей така, че ме натъжи съвсем…
Че и почти улучи и моето настроение
Летящото време и изпуснатите моменти са нещо, на което се ядосвам постоянно…
Но както каза Пинокио – и това ще мине!
Усмихни се – малко олеква…
Газ на „Долу любовта“ и Барбара Новак!
Пък и щом на нас – виртуалните ти приятели ни пука за това как се чувстваш, какво остава за близките ти.
Сигурна съм, че си обичана от доста хора…или пернати..
:)))
Без ни най-малко да омаловажавам казаното от теб, но просто не мога да се сдържа от един апел: За Бога мъже (съпрузи, гаджета, приятели)! Оправяйте се с проблемите си! Не ги прехвърляйте на друг, защото този друг рано или късно ще се намери и това няма да ви хареса! И е възможно тогава вече да е късно за вас…
Честно казано, не зная колко е дълбока дупката ти и как и кога ще излезеш от нея. Но тъй като изпитвам лека вина, поради беглата възможност да съм те потупал по-силничко по рамото(приятелски), докато си била на ръба и това да ти е дало известен тласък… ще споделя две неща. Първо – отказът от битка никога и за никого не е решило проблемите, само ги е отложило докато станат толкова големи, че по никакъв начин да не могат да се заобиколят… Второ – решенията на всичките ни въпроси са в нас самите. Често пъти дори ги знаем, но умишлено или не не им обръщаме внимание по много причини. Но отговорите са в главите ни и чакат. Имай смелостта да ги видиш и тогава реши какво и дали да правиш.
И все пак се надявам, че тази сутрин дупката се е оказала по-малко дълбока и не толкова черна… Дано!
моите битки са с вятърни мелници, така че не съм сигурна дали не е излишно разхищаване на време, нерви и ресурси да ги водя. може би в този случай бялото знаме е по-добрият вариант.
едит – ти на кого викаш проблем, бе?!
Просто коригирай целите си. Вече казах по-горе – „Второ – решенията на всичките ни въпроси са в нас самите. Често пъти дори ги знаем, но умишлено или не не им обръщаме внимание по много причини. Но отговорите са в главите ни и чакат. Имай смелостта да ги видиш и тогава реши какво и дали да правиш.“
И за Бога! Как ще изглежда, дори в собствените ти очи да седнеш пред вятърна мелница и да развяваш бяло знаме пред вратата и!? По-добре се излегни в сянката и докато събереш мисли и сили, а после набележи правилната цел и излей цялата си ярост и отчаяние! Истински катарзис! Чак ти завидях!
а защо все с битки трябва да се решават проблемите?! аман вече, изтъпиха ми се рогата!
Посочи ми едно нещо в историята на човечеството, което да се е решило по мирен път и това да не е довело до още по-голям конфликт!
охлювът като стигне до камък го заобикаля и си продължава живота по живо – по здраво
знам тъпо е, изчерпана съм
Твоят камък изглежда толкова голям, че всеки охлюв с мозък в ганглиите ще предпочете да го полази, вместо да обикаля незнайно колко време и с незнайно какъв резултат
ама аз си имам карта и компас
ох, и заобикалянето се превръща в поредната битка… писна ми!
Оооо, я си размърдай мързеливия задник и започни да си вършиш работата.Откри, че някои неща не стават сега, веднага, без усилия и по поръчка, а?! Ми, добре дошла в клуба. Писнало и било, писнало ти, щото можеш да си го позволиш. Ревла!
катрино, нещата, от които ми писна не се оправят с работа. какво да работя, за да получа вниманието, от което имам нужда – проститутка?
Извинявай че ти го казвам,ама това твоето „какво да работя, за да получа вниманието, от което имам нужда – проститутка?“ – по тъпо не съм чувал.Имаш истински приятели – такива,които те разбират с половин дума или с поглед.Които биха ти отделили време да те изслушат даже и да са много заети в момента.Хора които ти имат доверие и ти им се доверяваш.Такива с които стоейки в тишина ти стига присъствието им. Така че се стегни.Имаш хора които в реалния живот са ти приятели.Имаш и виртуални такива.Така че споко
вярвай… в нещо… дори насила… проверено! действа!
не завиждай – виждай…
„Работа“, мрънкало такова, като събирателен израз, не като конкретното нещо, което трябва да свършиш.
А това – имала нужда от внимание, бре, бре…ми не става по поръчка. А понякога въобще не става. И да рИвеш до бога, ако няма стане – няма стане. Най – много разни непознати да ти съчустват вербално от мрежата. Ама не съм чула до сега това да е оправило нещата.
Освен това, ако ти не си обърнеш подобаващо и полагащото ти се внимание, никой нЕма ти го обърне, мойто момиче. Обичай се и се харесвай, за да те обичат и харесват и останалите.
И най-накрая, не аз съм тая, дето ти е стъпила на малкия пръст, тъй че не ми скачай на бой. Не, че не бих се пробвала, в края на краищата, ако ще ти помогне да изпуснеш парата.
лен, темата за приятелите съм я дъвкала до повръщане чак. нямам такива под ръка! не и такива, за каквито говориш. ето, виж, нищо не се е променило от момента на писане до сега – http://garga-blog.com/personal/revizia/
атб, точно ти ми трябваше, няма що. сега всичко съвсем отиде по дяволите!!!
катрино, вече половината град знае, че с теб е безмислено да се спори, така че ще си замълча
Много мъдра постъпка.
знаех си, че трябваше да забраня коментарите, да се еба в тъпата глава, дето забравих да го направя овреме!
Е да но това е от 2009. Сега сме година и нещо по-късно.Така че се стегни.Като нямаш приятели – ми потърси и открий.То пак времето ще покаже кои от тях струват.Много ще гледат да те използват но това е истината.Приятелството е изпитание – така че търси,ама да стоиш и да чакаш сами да дойдат и да те намерят – няма да стане.Казах ти – смело и смахнато напред.
да, както казах старо е, но няма промяна оттогава, така че е актуално. и както съм казала – намирането или по-скоро създаването на приятели е трудна, бавна и деликатна „работа“ (катрино!).
още нещо, от което ми писна – да ме наставляват. айде стига толкова, оставете ме на мировата ми скръб поне за ден. не съм малоумна или чак пък толкова сляпа, знам кое е правилно, друг е въпросът дали искам да го направя точно сега.
наистина трябваше да ги забраня, не беше това идеята.
Не те наставлявам!Просто мнение.Аз с коментарите съм до тук.
не визирах теб, не знаеш какво стана на скайпа…
Хах! Имам чувството, че след нашата намеса вече не си Гарга Рошава, а Гарга Оскубана! Голяма подкрепа сме, няма що
Но все си мисля, че от всичко това накрая ще излезе нещо хубаво!
дам, на катрин все едно и казах „дръж!“ и ме захапа още по-яко на скайпа след като казах, че искам да се посамосъжалявам малко и насила никой не може да ме изкара от това състояние. вместо ритника да ме отрезви, ме накара да се свия още повече.
приемам критиката, че се показвам като негостоприемен блогър. благодаря на всички, които се включиха с утешителни или наставнически думи, макар че не търсех това. когато дойде моментът и дървената ми глава уври, ще погледна с друго око на тях.
От мен – иди някъде и се накрещи! При мен действа! Ей така – поемаш максимално дъх и с все сила, и с цяло гърло, и с всичкия яд, който си събрала на себе си и на другите… Пълната мощ в рамките на 30 минути и си нов човек.
хайде, спете спокойно, кризата отшумя. имаме печеливша формула, лен, обади се да си прибереш наградата
едно здраво и продължително еденье и пиенье с неподозиран човек, макар и преследващ собствени користни цели, позамазаха положението и сега не ми пука толкова 
1.“когато дойде моментът и дървената ми глава уври“-Моля,моля!Запазил съм си правото дървена,проста и тъпа чутура да имам само аз.Не ми я отнемай.Тя е моята гордост.
2.Ньл ти казах,че ще мине./хи-хи/
Радвам се да разбера че кризата е отшумяла
Гуууш.