Не съм си представяла, че когато съм свободна толкова много време, на разположение и самоотглеждане, ще ми се наложи да тъпея толкова сериозно! За десет дни излязох на кръчма точно два пъти с общо трима души. Имах и едно гости с още един човек – станаха четирима. Че аз когато идвам за 2 дни имам по-богат и бурен социален живот, отколкото когато съм за 20!
Чудесно съзнавам, че хората си имат работа, нямат си пари и като цяло не им е точно до мен. И все пак, надявах се, че когато разполагам с три седмици, все ще намерят време през този период да се видим и да излезем. Явно не съвсем.
Един го няма, друг е зает, трети на работа, четвърти безпаричен, пети отглежда поколение, шести болен, седми го мързи, осми спи, девети ще се обади, но не се обажда, десети въобще не се поддава на опитите ми за комуникация… Ами, изчерпаха ми се опциите! Междувременно съм принудена да понасям стоически (или не дотам), компанията на родителското тяло. Как да не ми съчувства човек?
Тъпото е, че от месеци правя планове – какво и с кого ще върша, когато дойда за повече време тук. И сега, когато това се случи – ядец! Умирам от скука, добре поне, че най-неочаквано ми подадоха ръка със стик за мобилен интернет в нея, иначе до сега сигурно щях да се застрелям.
Убедена съм, че в момента, когато вече няма да имам възможност да приема, ще завалят предложения едно през друго. Колкото да ме е яд и да се чудя какви гимнастики и магии да направя, за да успея да приема колкото се може повече от тях. А до тогава продължавам да тъпея…
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
[twitter-button]
