Зоопарк, но не от пластелин

Може би по-малките не си спомнят какво беше това „Зоопарк от пластелин“ – едно ужасно грозно източно-немско филмче, което пускаха за „Лека нощ, деца“. Само дето в него май имаше повече животни, отколкото в софийския зоопарк. Имам чувството, че всеки следващ път животните са все по-малко, а празните клетки все повече. Възможно е и да съм пропуснала някои животинки, които са си били там, но като цяло май намаляват. Като оная слоница, дето си беше счупила врата в обезопасителния ров

Посещавам разни зоопаркове сравнително често, обичам ги сладките гадинки, та мога да сравнявам с предишните си визити. С вносни градини няма смисъл да правя паралели, просто са в различни категории. Мнението ми за софийската зоологическа градина е, че бавно и безславно запада, правопропорционално на обрастването на клетките и пространствата пред тях с гъсти храсталаци. Гъсталаци май им викат.

Да започна от начало. Срещата ми с по-едри и теоретично необичайни представители на фауната започна още в центъра на София, на бул. „Мария Луиза“, където една каруца с кон съвсем бавно и достолепно като кралска каляска направи обратен завой, като разходи всичките си прелести пред мен.

Почти веднага след входа на зоопарка ме изненада новата японска градина, на която май само името и е такова. Един камион чакъл, 3 декоративни клена и 2 сакури според мен не правят японска градина. Най-малкото, не разбрах символизма на глухарчетата, прорасли в чакъла

В езерото над все по-малко оставащите пеликани, патки, гъски и лебеди доминираха червенобузите костенурки, напускани там от хора, които не са очаквали мъничкото сладуресто костенурче да се превърне в смрадлива хищна годзила, която няма наяждане и изчистване. Тук видях най-едрите екземпляри на сладководни костенурки, а съм видяла (и имала) доста. И направо се плаша какво ще стане в най-скоро време с напусканите на свобода в природата чудовища, които са подчертано инвазивен вид, много лесно приспособими и без естествени врагове у нас (до колкото ми е известно).

По-нататък животните масово се бяха натръшкали за сиеста под приятното пролетно слънце, особено котаците. Заради занданските решетки, които в някои случаи пречеха дори да се видят животните, снимките са предимно портретни

На черната пантера имам само задната лапа, подпряна на оградата, тъй като там мрежата е най-гъста и животното едва се вижда, камо ли да става за снимка. Кучетата също се бяха натръшкали мързеливо, един енот и той се беше свил на топка и спеше по най-неудобния от моя гледна точка начин, проврял уши, крака и косми през оградата. Общо взето, беше трудно да се определи кое какво му е.

Любимият на половинката глиган, както и мечките пък масово се разхлаждаха във водата, като кафявата си беше намерила забавление – да гони една ужасно досадна патка, която не спираше да кряка, докато очевидно се чудеше дали не бяга прекалено бързо. За жалост не заснех най-забавният момент, в който мечока се набра плувайки тичешком, а патката включи на 72 оборота и дори се опита да излети, но не особено убедително (и обезсърчително за мечката). Накрая на мечока явно му писна цялата врява, защото излезе и отиде да се почеше по гърба, главата и корема.

Следват разни рогати, включително и малко стадо уфчици, пуснати да бродят свободно наоколо. Агнетата бяха ужасно чисти, бели и горещи. Гаргите бяха пред масов инфаркт, понеже косяха с машина точно пред клетките им.

Маймуните и те така. Едно семейство (тези на снимката), бяха невероятно смешни когато един от работниците им подвикна, че ей сега ще дойде да ги научи. Първо застанаха нащрек, а когато го видяха да (се прави, че) приближава, като по команда се изнизаха след водача си във вътрешното помещение.

И на финала – влечуги – любими мои гадинки. Въобще не става дума за разнообразие, важното е че присъстваха любимите ми гекони. Освен това един дядо костенур се опитваше да оноди баба костенурка. По-смешно нещо не съм виждала, признавам си. Не стига смешната му физиономия, ами и на всеки тласък издаваше звук като птичи крясък, ама на някое мъничко пиле. Ако сте с добре усилен звук, може и да го чуете. Направо имах чувството, че за него това е някакво китайско мъчение.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!