Тия хорица имаха някво странно влечение към пернатите. Където и да идех, пълно с гарги най-различни. Във всеки гьол гъмжи от патки всякакви.
Или ей така изсипани на тревата цяло семейство сладки грозници.
Имат навика насред градския си парк (един от многото да речем), да ограждат известна площ и там да гледат разни животинки, предимно птици. Имаше дори свободно летящ папагал в Нанси.
И ти като се разхождаш, да ги позяпваш, ей така за без пари. Всъщност тая идея много ми хареса. Както и животните. Като изключим едно кисело пони, което очевидно не беше на кеф и гадничко ми се изпръхтя право в лицето, та после ходих да се мия във фонтана, който пък беше с толкова бистра и чиста вода, че имаше знак да не се пие.
Иначе заради пернатите всичките им статуи по фасадите на сградите са покрити с фина мрежа, че да не кацат и цвъкат отгоре им. Както и по покривите и первазите имат шишове със същата цел. За това пък в Страсбург и цял Елзас щъркелите са издигнати в култ. Те са символ на областта и им се правят всички удобства, за да се чувстват добре в градска среда. Много е странно както си вървиш по улицата и изведнъж пред теб да пикира щърк, да кацне над главата ти в огромното си гнездо и да почне да повръща в човките на бебетата си.
А този щърк например, се разхождаше на покрива на Европейския парламент.
В Базел не издържахме и отидохме в зоопарка. Много приятно направен, хареса ми.
Следва…
леле какви красиви паркове!