Така си е, през всеки февруари по известни и неизвестни места, най-вече католически, се организират карнавали. Пъстри, шумни, забавни, мистични, провокативни – всякакви. Започват няколко дни преди това и завършват на Сирни заговезни – винаги в Мазния вторник (Mardi gras). Емблематичните карнавали по света са тези във Венеция, Рио де Жанейро и Ню Орлеанс. За мен този във Венеция е някак по-сериозен, именно мистичният, където всеки може да се маскира и да бъде някой друг за времето на карнавала. А тези в Рио и Ню Орлеанс са по-показни и подчертано веселяшки, с денонощни шумни танци на пъстри полуголи тела. (още…)
3. На стоп и на не-стоп
След три дни борба с уърдпрес и един ден борба за живот (е, леко преувеличавам, но ще се изкажа с подробности по-нататък), се сетих за това приятно и весело пътуване през една предишна зима.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
След като преди два дни си тръгнахме от Лондон, а преди два часа се прибрахме от мач между Бенфика и Арсенал, реших, че е подходящо да си припомня предното английско-футболно изживяване.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Не е за изпускане идеята за разпивка с приятели от София, само че в … Пловдив! С леко сърце и чиста съвест спретнах една раничка и застопирах към Филипополис.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Една сутрин (или беше вечер), ме осени идеята да снимам всеки, който ме качва на стоп. Понякога има страхотни образи, които си струва да бъдат увековечени, а и така по-лесно ще си припомням интересните истории. Като го измислих ми се стори много интересно, но сега като гледам снимките се чудя дали е така. Все пак, знам ли, може като се съберат повече снимки да се получи нещо любопитно. Когато попитам човека дали може да го снимам ми е много трудно да обясня защо всъщност съм решила да направя тази колекция от образи. Наистина не знам. (още…)
Реших през декември да закрия най-накрая тази дълга стопаджийска година. Май за пръв път стопирам толкова много и със сигурност от толкова рано до толкова късно през годината. Успях дори да запълня стопаджийските си пропуски и вече имам попадения със стоп и по тъмно, и в дъжд (макар, че почти не чаках в самия дъжд, той просто си валеше докато се возех), че вече и в сняг.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Импровизираните работи стават най-хубави, което е всеизвестен и многократно доказан факт. Тръгнах оня ден да си купя от изложението книги, пък вместо това се озовах на палеосреща с няколко непознати. Това бегло ми напомни доброто старо време, когато излизайки сутрин не знаех кой ден ще се прибера. Та на въпросната среща уж основното беше да се планира експедицията за търсене на фосили на другия ден. Моето единствено, но непреклонно условие беше да сме някъде на море, иначе ме губят на момента. Така че мястото беше ясно, единственото възможно - Бяла. (още…)
Вместо да се занимавам с купищата снимки, с които се зарих напоследък и без въобще да споменавам за купищата служебна работа, която съм зае…рязала, днес пак си взехме шапката (образно казано, аз моята я забравих и почти слънчасах) и се отправихме в преследване на поредната туристическа маркировка в близост до града. (още…)
Така и така ме мързи да правя това, което трябва, нека поне ви разходя из наоколо. Онзи ден с любимия си направихме едно излетче за шест часа извън града, пеша. Предвид това, че към края слънцето реши да се прави на важно, преходът си беше цяло геройство. Особено към финала, когато имах чувството, че ще получа удар. Сърдечен, слънчев или с нещо тежко. (още…)
![]()
Пролет пукна, а ние пак се отървахме. Направихме си по този повод онзи ден с половинката една ненадейна няколкочасова разходка в покрайнините на града. Пътьом заведохме на ремонт котката и лаптопа и с олекнали души и джобове поехме по туристическата пътека, маркирана с червена боя. (още…)
![]()
Ето ни обратно след рекламите!
Дни преди съдбоносните в служебен план събития реших, че не е за изпускане идеята за разпивка с приятели от София, само че в … Пловдив! Тогава, разбира се, не знаех колко скоро ще ми си стоварят на главата всичките тъпотии, които прекият ми шеф сътвори, знаех, че каквото има да става ще е след празниците. Така че с леко сърце и чиста съвест спретнах една раничка и застопирах към Филипополис. (още…)
Два часът е. Всичко е спокойно. Дори прекалено. Отсреща два прозореца светят под наполовина спуснатите щори. Може би и други има, но не става ясно именно заради щорите. Тук дори и през деня повечето прозорци са с плътно спуснати външни ролетни щори. Не ги разбирам тези хора, как може да живеят като прилепи?! Аз дори и нощем не мога да издържам на съвсем тъмно, какво остава за денем. (още…)
Тръгнах в дъжд. Проливен, ако трябва да изпадам в подробности. Слава богу, взеха ме още преди да се инсталирам окончателно на старта, макар и само за 30-тина км. А там – пак вали. И освен това е неделя, трафикът е слаб, магистрала, фучат без да гледат и никой не спира. След 20-минутно подгизване едно семейство на средна възраст се смили и ме дръпна още 50-тина км, колкото да слезем от магистралата. (още…)
Вчера на http://patepis.com/ ексклузивно публикуваха изсмукания от пръстите ми като плод на подла провокация пътепис
Там той доста разбуни духовете. Днес излиза и тук, все пак да си го имам в колекцията
(още…)
Чайките крещят
- ANGEL по Конски Великден
- Trif по Старецът и морето… и момичето
- Боряна по Капан за сънища
- Гарга Рошава по Литературно лицемерие
- nnachev по Песен на деня – Трава у дома
- nousha по Литературно лицемерие
- Антон по Литературно лицемерие
- Литературно лицемерие | Хитрата сврака по Малкото голямо недоразумение
- weasell по Литературно лицемерие
- Ирония Идиотова по Литературно лицемерие


