06 мар 2010
Два часът е. Всичко е спокойно. Дори прекалено. Отсреща два прозореца светят под наполовина спуснатите щори. Може би и други има, но не става ясно именно заради щорите. Тук дори и през деня повечето прозорци са с плътно спуснати външни ролетни щори. Не ги разбирам тези хора, как може да живеят като прилепи?! Аз дори и нощем не мога да издържам на съвсем тъмно, какво остава за денем. Прочети повече »
12 фев 2010
Тръгнах в дъжд. Проливен, ако трябва да изпадам в подробности. Слава богу, взеха ме още преди да се инсталирам окончателно на старта, макар и само за 30-тина км. А там – пак вали. И освен това е неделя, трафикът е слаб, магистрала, фучат без да гледат и никой не спира. След 20-минутно подгизване едно семейство на средна възраст се смили и ме дръпна още 50-тина км, колкото да слезем от магистралата. Прочети повече »
25 яну 2010
голям студ с ужасен махмурлук точка прибрах се рекорден стоп 3 коли 5 часа много сняг точка доволно уморена размразявам се точка чакам резултати изпит точка
Вчера на http://patepis.com/ ексклузивно публикуваха изсмукания от пръстите ми като плод на подла провокация пътепис 
Там той доста разбуни духовете. Днес излиза и тук, все пак да си го имам в колекцията 
Прочети повече »
18 дек 2009
Реших през декември да закрия най-накрая тази дълга стопаджийска година. Май за пръв път стопирам толкова много и със сигурност от толкова рано до толкова късно през годината. Успях дори да запълня стопаджийските си пропуски и вече имам попадения със стоп и по тъмно, и в дъжд (макар, че почти не чаках в самия дъжд, той просто си валеше докато се возех), че вече и в сняг. Това даже два пъти за последната седмица. Прочети повече »
10 ное 2009
За утре съм нагласила поредната си щуротия 
. Пак ще има пътуване на стоп, пак ще има сериозна разпивка, но най-щурото е, че може да има и други разни изненади. Потривам с нетърпение ръце и ме сърбят подметките. Ще има чукари, чист въздух и камара хора, които не познавам. Хубавото е, че и те не ме познават. Надявам се да станат хубави снимки.
Това го написах преди 4 дни. А ето какво стана след това.
19 окт 2009
Хванах пътя с надеждата да се поразсея и да начеша някоя и друга краста. За съжаление обаче, стопът не ми донесе така чаканата тръпка, а повечето планове за интересно прекарване се провалиха. За пореден път сметките ми се оказаха без кръчмаря. Лошото е, че така и не свикнах с това. До кога ли ще продължавам да правя една и съща грешка?! Прочети повече »
08 авг 2009
Онзи ден решихме да се поразходим до Балчик и Каварна. Нито е за пръв път, нито за последен. Всъщност е за n-ти път. И точно по тази причина, шофирайки към града на кметъла (да бе, аз карах, голям кеф!), ме осени гениалната идея да отскокнем до Румъния, ей така, за малко. Половинката се опита да възроптае, но кой ли го слуша, за разлика от май бест френд, която винаги е готова да ми играе по свирката, че и и е кеф при това. Та така – решено беше. Хапнахме в Каварна, купихме водица, заредихме бензинец и въс! Пътьом решихме, че е крайно време да видим що е то Яйлата и има ли почва в нашия туристически маршрут. Оказа се, че баш преди малко там някъде яко ги е друснал земетръса, а ние нищо не сме и разбрали докато сме били в колата. Прочети повече »
04 юли 2009
Ето, че мина и последната вечер от тазгодишния Калиакра Рок Фест. Този път подгряващата група Синик ми беше тотално нечувана и неизвестна, така че нямах никакви други очаквания спрямо нея освен любопитството да видя какво ни е довлякла котката. А то се оказа… трудно за описване. И групата, и феновете и (да бе, имаше!), приличаха на преяли с гъби. Контингентът нямаше нищо общо с предишните две вечери – вместо камуфлажи и кубинки – дънки с полуспортни маратонки, тук-таме гладен панталон с ръб, вместо чаши с бира – вода и безалкохолни, вместо зли черни фанелки – шарени тениски с усмихнати човечета, вместо да куфеят – танцуват с движения все едно слушат Азис. Адски странно се чувствах там, заедно с още няколкостотин като мен, с тридневни билети, дошли само защото така или иначе сме си платили. А най-странното е, че на половинката този псевдометал с непрекъснато лутане от дет към нещо, което дори не е метал (определят си го като джаз метал), му хареса. Аз едвам издържах. Прочети повече »
03 юли 2009
Вторият ден го отчитам като върха на Рок феста и швабския хард рок и метал (като изключим Аксепт, но тях поне съм ги гледала и Рънинг Уайлд, които все още чакам да гледам) - 3 групи, 2 от които доста любими, и трите негледани от мен до сега. Абе въобще – яко! Признавам, че само Едгай не бях слушала и нямах представа що за птици са, но не се оказаха отчайващо зле. Наредих ги една идея над Лоурън Харис. Тръгваше им обещаващо твърдо всяка песен, а после я окепазяваха, що така – не разбрах. Прочети повече »
02 юли 2009
След едно неуспешно пресрещане на Джулая, при което ситуацията стана толкова безпаметна, колкото не е била от точно 10 години насам, че дори и малко повече, в крайна сметка сме се разминали някъде по пътя и така и не видях изгрев, освен на звезди посред бял ден. Язък само, че не знам къде съм си загубила банските и тениската, но поне добре, че някак си съм се прибрала у нас с останалия ми багаж все пак. Та след едно такова преживяване на мен хич, ама никак не ми се ходеше на какъвто и да било концерт, където да трябва да стоя права и будна с часове. Добре, че до вечерта малко ми се измени гледната точка и в крайна сметка отидох с някакво желание. Прочети повече »
22 юни 2009
След първите две части на този невероятен разказ, ето че е време и за може би последната. Освен ако след завръщането си (което не съм сигурна дали вече не е факт), seasoul не реши да направи един по-подробен разказ за пътуването си, за което разбира се, ще ви уведомя. Отново направих автоматичен превод от латиница за по-лесно четене.
09 май 2009
По ирония на съдбата през най-гадните дни в живота ми направих най-бързите и лесни стопове! Такова чудо не ми се беше случвало до сега нито веднъж, а сега – три пъти.
25 апр 2009
Помните невероятната история на мацката, която обикаля по света на стоп, нали? Е, имаме си малко новини от нея и както обещах – пускам ги тук.
Развитието на историята се състои в това, че един от завиждащите и (редом с мен), е решил да се пробва, като се вкара в подобно приключение и търси информация от нея. Леките правописни редакции и трансформацията от латиница на кирилица са мое дело, понеже постът и е дълъг, а аз лично се уморявам да чета шльокавицата.
12 мар 2009
Оказа се, че песимистът не е прав, изкарах дори с ден повече от най-дългата ми прогноза. Накрая не ми се тръгваше, исках да си остана в приказката. Още докато бях там закроих планове кога пак ще отида. Протаках максимално, не ме беше грижа, че ме чака дълъг път, исках да остана още малко, още няколко минути, и след тях само още няколко… Едвам се откъснах, дори и когато обърнах гръб и закрачих, краката ми се влачеха тежки като олово, а сълзите сами заваляха неудържимо.
