Вчера беше определен от синоптиците като последния ден на лятото – горещ и слънчев – преди да дойдат есенните дъждове и хлад. Познаха, мамка им! За това решихме да го запомним с последния плаж и последния концерт в Каварна за сезона.
След блажено помотване из къщи до обяд, най-накрая се вдигнахме с половинката за Калиакра. Пътьом за пореден път стигнах до извода, че имам проблем с високите скорости 😳 добре, че нямаше никакви ченгета по пътя. Както предполагах, предвид обстоятелствата (събота, края на лятото, всеки гледа да разпусне за последно, безплатен концерт…), районът около Каварна беше препълнен с народ, включително и иначе почти безлюдния плаж на Болата. Времето вече подсказваше какво ще последва с настъпващите под слънцето облаци и напористия вятър, вдигнал прилични вълни. Все пак изцедихме каквото можахме като се повъргаляхме с приятели докато слънцето се скрие зад склона.
Положението в Каварна беше още по-нагъчкано. Вярно, че народът беше концентриран само около площада и пешеходната улица, където димяха кебапчийниците, но въпреки това мога да кажа, че имаше не много по-малко хора отколкото на тридневния Калиакра Рок Фест. Явно и думичката „безплатен“ е натежала. Като казах кебапчийници… този път съм крайно недоволна, от зор да са по-близо до тълпата, половината бяха разположени на самия площад, близо до сцената, което силно намали капацитета на площадчето и впоследствие се оказа предпоставка за сардинното разположение на публиката.
Все пак хапнахме по една рибка (миди не посмях, че предния ден е имало миден фест и не знам дали не бяха артисали от него), пихме по едно – две с още повече приятели и се отправихме да заемем позиция с гледка. Тъкмо се инсталирахме, когато разбрахме, че ще има подгряване с някаква измислена група и Рейнбоу ще свирят след час, така че се изнесохме да се поразтъпчем.
С леко закъснение, след 21 ч. се появиха и титулярите – Over The Rainbow – поредната производна на оригиналните Rainbow. Забиха много добре, само вокалът Joe Lynn Turner издишаше в доста моменти и се налагаше останалите да го покриват, особено на песните на Дио. Юрген Блекмор пък беше одрал кожата на баща си и то не само в буквалния смисъл 😉 Изсвириха известни и не чак толкова известни песни (I surrender, Street of Dreams, Stargazer), накрая в биса бяха събрали няколко хита, с които хлопнаха вратата зад гърба на лятото. Веднага след концерта имаше природно светлинно шоу, последвано от доволни количества студен дъжд. Толкоз :-((
[wp:svejo-net]
[twitter-button]
Дойде края на лятото…. Наистина….
Мъъъничко ти завиждам.
Инак и аз се насладих на свелинно шоу от средата на язовир „Кърджали“, но без „Рейнбоу“. От едната страна на хоризонта огромната луна, а от другата страна врълитаща с светкавици буря. Много real experience.
всъщност тъкмо преди да ти прочета коментара добавих на финала, че наблюдавахме и такова шоу, не ни се спести и на нас 😉 а снимката на пълната луна си е от снощи, докато чакахме. жалко, че си забравих статива #-o за пореден път…
че кога успя ща е хванеш луната при тоя проливен дъжд снощи?
ааааа докато бяхме около дъгата нямаше страшно, дъждът дойде след нея 😉