8. Концерти

 Цяла седмица мина от концерта в Зала „Армеец“, а аз чак сега смогнах да пусна малко снимки и впечатления. Останах със смесени чувства след този концерт, но причините за това са много и не са свързани само с музиката. За втори път бях на концерт в зала, но след злощастния опит с „Христо Ботев“ се надявах, че в новата супер-друпер зала нещата няма да стоят така. Не би! Първото разочарование ми се стовари като чук още с влизането – не пускаха на седалките, само правостоящи на терена. С моите „исполински“ размери, ясно беше, че пак нищо няма да успея да видя. Проблемът се усложни и поради факта, че трябваше да стоя три часа права, след един мноооооооооого дълъг ден. Но може би трябва да започна с началото му. (още…)

Отдавна излезе професионално заснетото видео от първия и незабравим ден на Sonisphere festival в София. Вярно е, че мина месец и нещо от този грандиозен концерт, ама все нямах муза да се занимая нито със снимките, нито с писането. За това време впечатленията ми от големите групи  и природните стихии поизбледняха, но снимките припомнят това-онова. Все пак – обещах на хората с лулите ;-) и макар и с голямо закъснение, ще си изпълня обещанието.

(още…)

Най-накрая се преборих с разните му там галерии и грипове, дето ми късат нервите от два дни и мога да разкажа за третия и последен фестивален ден, втори за нас. По няколко причини се отказахме от палатката, така че отново пътувахме до Каварна. Трябва да спомена, че тази година има най-малко хора, в сравнение с предишните три, в които съм присъствала, а по думите на мъжо – и когато ме е нямало, пак са били повече. А бе, най-малко хора евър. Никога до сега не съм виждала центъра на Каварна толкова празен по време на какъвто и да е метъл концерт в града, дори и извън фестивалите. Кризата яко е ударила и по местните, и по приходящите, като за вторите не без значение е и това, че джобовете им бяха изтръскани още на концертите на големите AC-та, DC-та, Четворки и т.н. (още…)

Дочакахме и този, пети поред, рок фест в Каварна. До сега само един съм пропуснала, по независещи от мен причини, и още страдам. Сонисфиър, ала-бала – истината е тук! Или както му вика мъжо – селският метъл фест. Селски, ама така е много по-як от тоя в София, който има леко ежедневен оттенък. Тук градът изглежда все едно в него има метъл панаир, което всъщност си е точно така. Отвсякъде се лее бира, пушат кебапчета, висят зли метъл фанелки, рок и метъл дъни от всякъде от пробити китайски касетофончета, бръмчат мотори, парадно се разхождат какви ли не образи, накипрени подобаващо за съответния концерт. (още…)

Аз докато смогна, народът вече си изприказва впечатленията от този грандиозен концерт, но все пак трябваше да се прибера оттам и да редуцирам моите над 350 снимки до около 150 :roll: Но не мога да премълча, то това чудо ме боде из отвътре! До сега най-големите концерти, на които съм била бяха първият на Manowar и вторият на Iron Maiden. Този обаче изби рибата! И откъм сцена, и откъм зрители. За шоуто въобще не говоря. (още…)

Дочакахме поредния концерт, този път в София и за пръв път за мен – в зала. Но пък какви легенди бях чувала за зала Христо Ботев! За жалост повечето се оказаха вярни. В целия хаос преди концерта се намерихме с morrt, щеше да е голям резил, ако не бяхме успели. Макар, че разменихме само няколко приказки на крак, ми беше изключително приятно, че се видяхме, понеже към него имам особен афинитет – все пак ми е първият :oops: (още…)

Довечера е концертът! m/ За втори път ще ги гледам на живо, първият път си беше почти на ушенце – има-няма 500 човека бяхме в Каварна преди 2 години. Може да видите малко мои снимчици по-надолу.

  (още…)

Вчера беше определен от синоптиците като последния ден на лятото – горещ и слънчев – преди да дойдат есенните дъждове и хлад. Познаха, мамка им! За това решихме да го запомним с последния плаж и последния концерт в Каварна за сезона. (още…)

Бягайте, кучетааааа! :twisted:

И пак – беше грандиозен концерт! Макар че снимките почти не струват :oops:

(още…)

Минаха. Толкова дълго ги чаках, с такова нетърпение, а те взеха, че минаха за три дни. И то не по най-добрия за мен начин. Представях си как сме с весела компания, денем миткосваме из плажовете на Калиакра, хапваме миди на Дълбока, запиваме преди да влезем и въобще все хубави неща, както е било неведнъж преди. Вместо това си останахме сами като кукувици само двамата с половинката, бедни като църковни мишки, всеки ден блъскахме път натам и обратно, уморени като кучета, в следствие на което денем нямахме сили да правим нищо интересно и да ходим където и да било.

(още…)

Преди година изтървах грандиозния им концерт и все още много ме е яд. Добре поне, че по-миналата година не ги пропуснах, снимки има по-надолу.

(още…)

Ето, че мина и последната вечер от тазгодишния Калиакра Рок Фест. Този път подгряващата група Синик ми беше тотално нечувана и неизвестна, така че нямах никакви други очаквания спрямо нея освен любопитството да видя какво ни е довлякла котката. А то се оказа… трудно за описване. И групата, и феновете и (да бе, имаше!), приличаха на преяли с гъби. Контингентът нямаше нищо общо с предишните две вечери – вместо камуфлажи и кубинки – дънки с полуспортни маратонки, тук-таме гладен панталон с ръб, вместо чаши с бира – вода и безалкохолни, вместо зли черни фанелки – шарени тениски с усмихнати човечета, вместо да куфеят – танцуват с движения все едно слушат Азис. Адски странно се чувствах там, заедно с още няколкостотин като мен, с тридневни билети, дошли само защото така или иначе сме си платили. А най-странното е, че на половинката този псевдометал с непрекъснато лутане от дет към нещо, което дори не е метал (определят си го като джаз метал), му хареса. Аз едвам издържах. (още…)

Права за ползване © 2024 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline