Уж не съм от равносметкаджиите, но днес някак си ми се прииска да поанализирам малко. Ако не цялата изминала година, то поне вчерашния ден. Зарекох се да не се ядосвам. Но явно наистина мазохизмът е движещата ми сила. Можеше просто да си остана в къщи, висейки с лаптоп в скута, успешно убивайки времето си в очакване на вечерта, когато да отидем мирно и тихо в някоя кръчма, да се натъпчем надве-натри, да се чукнем за мое здраве и преяли да се дотъркаляме обратно до нас.

Вместо това аз се заинатих, че да, точно днес държа да си получа подаръка и щом се налага ще отида сама да си го купя. Така най-накрая, при третия опит, се натресох на нея. Не, не на онази конкуренция. Тя вече не ме вълнува. Но нали не искам да ми е скучно и сега на дневен ред е другата – „сексито“. Не просто се запознахме, а дори обядвахме заедно. Тримата. Само дето аз нещо нямах апетит. А наивният (или смятащ мен за наивна), мой мъж стоеше между нас на тръни, очаквайки неочакваното. Но аз винаги съм се стремила да не бъда като всички онези досадни съпруги, обект на вицове и подигравки в мъжки компании. Да не ритам мъжа си под масата, да не му броя чашките, да не му дудна по цял ден, да не го затискам под чехъла и т.н…

Винаги съм била сигурна в него – мъжът-женомразец, че няма и да си помисли за друга жена, просто защото никога не са го интересували жените. Сериозно, даже и аз едвам пробих блокадата. Въпреки това обаче винаги съм била нащрек с едното око. Вероятно пак заради ниското самочувствие. Явно е имало защо. Сега само се чудя дали ги хванах в самото начало на свалката или вече са напреднали с материала прекалено много.

Той отрича. Иска ми се да му вярвам, но вече не мога, прекалено много лъжи разкрих. Вярно, дребни, но благодарение на тях той изгуби доверието ми. Този обяд, разбираш ли, трябвало да ми докаже, че между тях няма нищо. Интересно ми е, всички мъже ли сте толкова тъпи или аз съм уцелила най-тъпия? „Доказателството“ му всъщност само засили съмненията ми и го уличи в още някоя и друга лъжа. Поне да се бяха наговорили предварително да уеднаквят версиите. А аз мразя да ме лъжат, мамка му, особено хората, които обичам! Напоследък обаче често се случва и това все повече ме вбесява. За огорчението няма и да споменавам.

И все пак – бях решила да не си развалям деня, така че се усмихвах през зъби и го държах на нокти. Същевременно седях и се чудех дали политиката „да прави каквото ще, пък аз ще му гледам сеира“ е най-добрата в този случай. Дали е проява на философски поглед над нещата или е резултат на безразличие към него. Или може би към мен самата?!

Вчера беше моят специален ден. Като малка считах, че това е денят, в който всичко ми е позволено. Е, майка ми не смяташе така, но това е друга тема. Та именно на този ден ми се искаше да съм с мъжа си, да се позабавляваме, да направим нещо специално. Вместо това той предпочете да е на работа (а лесно можеше да не бъде), а аз отново открих, че ме е лъгал и стоях сама със себе си, макар и сред тълпата, задръстена от тъпите си мисли. В хладилника чакаха купа ягоди и шоколадова глазура (купена преди повече от месец чак от Лисабон именно с мисълта за вчерашния ден), в спалнята ме чакаше онова секси бельо, но аз вече нямах желание да приведа плана си в изпълнение. И без това сигурно би попитал дали не ми е студено така. Като историята със свещите…

Все пак за да има нещо приятно и за мен през този ден, открих плажния сезон, търкаляйки се блажено на топлия пясък, зареждайки батериите си от „голямото синьо люшкащо се нещо“. Освен това погъделичках самолюбието си, като се напъхах в любимите си стари летни дрешки, които не ми ставаха през последните няколко години. Здравей, лято! Пай се, че идвам :twisted:

А, и получих признание от човек, който ме познава само задочно от мрежата, че съм странно готина. Възприех го като „приятно луда“, което ми хареса, откога чакам да стана такава :mrgreen:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline