Обвиниха ме, че напоследък не пиша толкова редовно, колкото преди. Не е вярно, пиша. Ама не публикувам Натрупах сума ти недовършени чернови, а имам и още няколко идеи, които в най-неподходящи моменти профучават през главата ми, без да оставят трайна следа. Но все някакви по-важни неща ми изникват и дописването остава на заден план.

Ето, и сега е така. Заминавам. Всъщност, когато четете, най-вероятно вече ще съм заминала. На стоп. Освен ако не ме е прецакал снегът. Отново. Първо за София, а после и за други градове. Като Лисабон например (е, до там с аероплана, не на стоп).

На изпита се издъних. Както и очаквах де, оценките си ги прогнозирах с голяма точност. Нищожно малко не ми достигна, за да продължа изпълнението на Плана. По-нататък ще го мисля дали има смисъл и начин да продължавам. Бях се зарекла да е последно явяване.

Чакат ме тежки седмици с много работа, макар и на хубаво място. А като се върна - дупе да ми е яко! Иска ми се някак си вече да е станало април

Един приятелски съвет – не смесвайте ром с коняк!

Ако нямате други въпроси – пресконференцията приключи!