Кафе без райбер – аман от виртуална бира!

Вчера беше хубав ден. Не за българската демокрация. Или поне не ми е известно за нея. Бях в добро настроение през целия ден, което е малко странно на фона на цялото ми безпаричие, но кога ли ми е пукало от това, че сега ли.

Освен всички дребности, които ме радваха (като това, че си изпросих  публично обяснение в любов 😳 , и ме нарекоха „бохем“ – но на това смятам да посветя отделна статия), ходих и на среща за секс, чукната в един форум. Секс, разбира се, нямаше, то това ѝ беше хубавото на срещата :)) Вместо това проведох един много интересен и динамичен разговор с човек, когото не харесвах в началото и така и не разбрах кога минаха 90 минути и къде отидоха. Освен това подкрепих някои от теориите си от предната публикация 😈

Най-доволна съм, че опровергах странното твърдение, че щом предварително е почти ясно, че до леглото няма да се стигне – няма смисъл да се срещаме. Смисъл винаги има, понеже не знаеш от кой храст ще изскочи жабата, яхнала бял кон. Е, в конкретния случай аз бих си останала жаба и след целувката, понеже вече са ме намерили, но мисълта ми беше, че човек никога не трябва да пропуска шансовете само заради предубежденията си.

Интересен човек се оказа събеседникът ми, леко неориентиран в живота или поне не успяваше добре да се аргументира в твърденията си, но точно тези не особено логични разсъждения задържаха вниманието ми и поддържаха огъня на разговора ни. Не съжалявам за срещата, надявам се да е взаимно. И бих повторила. Пък в края на краищата никой не знае… :%?

Някой да не вземе да реши, че съм пила кафе?!