Като теле пред майка си

Ех, да се обичам изотзад, мразя когато правя така! Защо все трябва да пришпорвам нещата, вместо да ги оставям да си се стичат лежерно и сами да ми падат в ръчичките?! Май за пореден път прецаках нещата заради моето бързане, този път още съвсем в основите на непредвидимото бъдеще.

Това, което ме притеснява, даже мъничко ме плаши, е че се опитват да пърхат някакви пеперуди напоследък, даже котката вчера хвана една. Аз я дадох на Розалия, а тя вместо да я изяде, взе че я удави. Но не за това говорех. Пеперудите незнайно как са се навряли в стомаха ми и понякога, докато се щурат безцелно, явно дават на късо с крилата си, защото на моменти получавам подсещания за тях и от сърдечния мускул.

Този път странно защо се стреснах от цялата ситуация, уж не ми дойде чак толкова изневиделица и въпреки това. А вече съм се усъвършенствала до толкова, че надушвам гадните пеперуди още преди да са се излюпили от пашкулите си. Опитах да пръскам с мухозол, но когато започнаха да поумират, внезапно взеха да ми липсват. Поредното доказателство, че както винаги, не знам какво искам и отново съм в ситуацията с болезнения сърбеж. Глупости, много добре знам какво искам, ама ме е срам вече да си го призная 😳 Баси шаврантията съм!

Еййй, ама съм царица не само на последния срок, а и на невъзможните сценарии! Все ги забърквам едни каши, дето не стават за ядене чак. Много влюбчива съм била. Ами така си е, ама това оправдава ли ме? Що пък не, по дяволите! Един живот имаме да живеем. Така де. Друг е въпросът, че не си падам по свалките за една нощ (въпреки, че не са ми толкова чужди O:-) ), по именно тази причина – че се влюбвам прекалено бързо и лесно и така еднодневката се превръща в десетдневка. Примерно.

Ама стига съм спекулирала с тази дума. Не съм влюбена. Поне вече не или още не. За сега съм си опънала юздите и само чакам подходящото подсвирване. Е, една целувка по бузата ме накара да рия с копита, възбудена преди старта. Дано само не отменят надбягването /:)