Все още съм със смесени чувства от цялата работа. Както винаги, нещата не бяха така, както си ги представях, но не бяха и отчайващо зле. Обаче не мога да се отърва от чувството, че нещо не е тамън. Е, то че като цяло не е – не е, но за друго говоря. Някак си изнасилено се случват нещата (тук си поемам вината, пак се издъних), от което се получава така, че не носят търсеното удовлетворение. Един вид по задължение. И подозирам, че е взаимно. Както винаги, мойта работа се оказа хем сърби, хем боли. Хем драго ми е. Криви сметки, кръчмарят го няма никакъв, а аз седя и убивам времето някъде насред нищото и се чудя как още да досъсипя нещата.
Много ми излипсва сутрешното гушкане. Тва да станеш и директно да запрашиш толкова го мразя! И въобще – всичко е адски странно и ново за мен. Дали се надцених и налапах по-голяма лъжица, отколкото мога? Или подплаших пилците с някакви полупиянски недомлъвки в просъница? На всичкото отгоре отново ме налазиха някакви угризения, странно, че този път не за моята половинка, а за чужда. Дали не се набърках в най-неподходящия момент където не ми е работата? От стената ме гледат снимки, на които виждам щастие и детски усмивки и това ме побърква. Наоколо усещам уют, лично удобство и желание. Не знам за какво, просто желание. Чувствам се не на място заради него. Раздвоявам се от нуждата да си изясня какво, по дяволите стана и може да стане занапред и това усещане, че съм се навряла между шамарите… или целувките.
Отново чертая нереални планове и се опитвам да направя дявола на четири, за да стане на моето, но не съм убедена дали си струва или пак ще са ми криви сметките, ще рискувам много, а няма да получа нищо. В същото време завиждам, че друг има това, което толкова ми харесва и искам, а аз няма как да получа. За това се опитвам да се докосна до него поне за още малко, макар да усещам, че не е същото. Убедена съм. Може би по друго време и на друго място…
Така ми се иска да съм друг човек и да живея друг живот. Особено сега, когато виждам, че е възможно да се постигне това, което искаш, стига вече да не си се закопал прекалено и да няма връщане назад. Какво ли бих избрала, ако ми се предостави възможност – дали този, който ме обича безрезервно (за сега) или онзи, който може и иска да живее така, както мечтая и аз? Всъщност веднъж вече правих този избор. И избрах второто. В конкретния случай се оказа, че е без значение, понеже след това имаше още един избор, при който този човек отпадна от играта. За което понякога се улавям, че съжалявам.
Отново изпаднах в положение, когато ми се ще рано сутринта, към 7 и нещо, да ударя едно малко, ей така, за отаврязване. След което да се отдам на ласките на морето и то да отмие всичко, което ме тормози, за да мога да започна деня си на чисто. Този път обаче няма как да стане, ще си остана с празнината. Или с едното малко. Текила, друго няма. Ами, наздраве и здравей живот!
А бе, тия хора къде си крият пастата за зъби, в устата ми е умрял пор
Следварителен П.П. Всичко е добре, когато свършва добре. Или когато просто свършва. Или и аз не знам. Когато. Тогава. Поне дано е добре. Пък мен пак си ме болят кокалите по ръцете и имам синка на много странно място
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
[twitter-button]
3 Trackbacks / Pingbacks
[…] * и това вече опитах… […]
[…] винаги, не знам какво искам и отново съм в ситуацията с болезнения сърбеж. Глупости, много добре знам какво искам, ама ме е срам […]
[…] […]