Author Archive

Неусетно някак излетя една година, откак се бях похвалила, че вече от много време нищо при мен не се променя. Тогава Васил подхвърли нещо със смисъл, че щастието ми е имагинерно, с което внесе много смут и размисли в главата ми. И ето ти късмет! Едва няколко месеца по-късно, веднага след ежегодното лятно пътуване, животът ми се преобърна. Помете ме вихър от чувства и преживявания, които явно имаха за цел да наваксат на цялото това лежерно и безмозъчно съществуване, което водех преди това. В продължение на 8 месеца в мен бушуваха страсти – от едната крайност до другата. Издигах се в небесата от щастие, след което главоломно се забивах надолу с главата, право в ада, без парашут. Пролях тонове сладки и горчиви сълзи, пропътувах хиляди километри, направих купища компромиси, опитах да завъртя земята на обратно, правих повече секс и написах повече постове тук, отколкото през предишните две години взети заедно, приближих се до осъществяване на мечтите си както никога до сега, а след това бях изхвърлена далеч от тях, бях обожавана и унизявана, опитах от всичко. (още…)

Животът не спира, ние само го отброяваме…

…I made some old mistakes but still did what I wanted
Sometimes the right you turned into wrong
I did it again
I don ́t give a damn

Here I am
Waiting for the thunder
Waiting for the pain
Waiting for the rain you’re bringing
Here I go
Waiting for the thunder
I am not a a saint…

Преди години редовно заспивах на музика. Първо с VEF-а под леглото, от който тихо звучеше нощния блок на „Хоризонт“, когато след полунощ пускаха почти само музика, после с първото частно радио на уокмена, накрая с дискмена, пуснат да се върти безспир. Случваше се от време на време да сънувам нещо, свързано с музиката, като един от дежурните кошмари беше как колкото и да опитвам да спра радиото, то отново се пуска и се усилва самó, а аз нищо не мога да направя. Но въпреки цялата тази музика, рядко сънувах песни. (още…)

Край, този път наистина и окончателно! Шрек е изтрит от всички контакти, с надежда да не изникне отнякъде нежелан и некакен. След като дни наред се чувствах абсолютно необичана и нежелана, лъгана и тенденциозно пренебрегвана, но въпреки това се опитвах да закрепя положението, най-накрая ми беше изтъкната една причина, поради която да вървя на майната си (два пъти), която, да ме прощават всички, но е възможно най-скучната и тъпата – моят блог, този, същият, който четете в момента.

(още…)

Преди години един виетнамец ми беше казал: „When you can’t get what you want, want what you have“ (Когато не можеш да имаш това, което искаш, поискай това, което имаш). Мъдро е, но и някак пораженско ми звучи. Призив да се откажеш да се бориш за мечтите си, понеже не са се случили от първия път и да се примириш с това, което ти е дадено. Мото на хора, които предпочитат да си гледат животеца с това, което Бог им е дал и, по възможност, никой да не ги притеснява за нищо. (още…)

Малка обява

02.05.2013 14:18

СПЕШНО! Отчаяна жена на 35, копнееща само за любов, търся мъж до 45 г, без значение външния вид, който да ме обича, уважава, да се грижи за мен, да ме желае и това да си личи, доброволно да иска да е с мен, да задоволява редовно сексуалните ми нужди, да не ме лъже и да не се крие от мен, да не се променя, но да не кара и мен да се променям, да ме приема такава каквато съм – с всичките ми предимства и недостатъци, да ме смята за единствена и неповторима, изключителна и невероятна, да се интересува от мен и нещата, които правя, да иска да излиза заедно с мен и приятелите си, да ми е верен, но да обсъждаме заедно готините мацки, да иска дете от мен и да го направи, да му харесва да споделя живота си с мен, да не ме смята за досадна, когато му показвам любовта си, да може да чете в очите и душата ми, да не ме наранява по никакъв начин и повод, да си казва, когато нещо не е наред, да не се впряга и връзва от дреболии, да знае как да живее и да иска да го прави с мен. И всичко това да продължи повече от два месеца. И повече от две години. Нека са поне двадесет! В замяна отвръщам със същото, получава и мен – с ръце в джобовете, сърцето и душата ми. Това е всичко, което имам. Ако въпреки всичко наруши споразумението и ме стъпче, си запазвам правото да го мразя цял живот, да му пусна хлебарки или пеперуди в обувките и супата, да спя с най-добрия му приятел и с новата му любовница, да разнеса кирливите му ризи из цялото нет пространство, да подпаля хобито му и, евентуално, ако всичко предишно не помогне за моралното и душевното ми удовлетворение, да го масажирам по стъпалата по особено мъчителен и бавен начин.

Насън и наяве

30.04.2013 0:12

Сънувах, още първата нощ. Беше гадно, понеже беше истинско. Ако трамваят не минаваше покрай плажа, щях да се чудя сънувам ли или всичко е реално. Но сълзите, с които се събудих, бяха съвсем мокри и истински. Както и гадното чувство, което ми тежеше през целия ден. (още…)

Най-накрая дойде моментът и аз да поплюя по Фейсбук. Много отдавна се въздържам – първо, защото не можех да говоря от първа ръка, после – защото ми се струваше лицемерно да го правя, след като го ползвам, макар и за косвена финансова изгода.

Много мои близки са затънали в блатото му – кои повече, кои по-малко. Един от най-близките ми се оказа затънал до върха на зелените си уши, същият той се опита да подкопае омразата ми, като предрече, че до месец ще стане така, че аз да си направя собствен профил. Нищо такова, разбира се, не се случи. Но признавам, че 2-3 пъти се изкуших леко. (още…)

Ей го кога беше, когато се възмущавах за втори път от пълното нежелание на мъжете да ме включват в коч компаниите си, и ето, пак съм там. При възмущението, де. Този път ми дойде от неочаквано място, където до сега никога не съм имала проблеми. Явно мъжките предразсъдъци са заразни. Или пък има нещо общо с ЕГН-то ми. Колкото повече одъртявам по паспорт, толкова повече не ме искат. А аз толкова повече се дразня, понеже нищо вътре в мен не се е променило. (още…)

Хем уж не съм съвсем идиот, хем непоправимият ми романтизъм ме прави доста наивна. Така се стига до един тъничък момент, в който аз знам, че нищо няма да излезе и че рано или късно всичко между нас ще свърши, но същевременно вярвам, че тази наша любов наистина е специална и ще устои на всички изпитания, на които я подложим. Вече не съм на 18 и уж не би трябвало да ми е присъщ наивитета, характерен за хората без опит и без драскотини от живота. А може би точно на базата на сърдечния опит, който съм натрупала през последните 20 години, мога да определя това, което се породи между нас, като нещо уникално, преживяване веднъж в живота. Може да не е идеално, но това само го прави по-истинско. Никой не е казал, че всичко ще е само цветя и рози, напротив, колкото повече трудности и препятствия преминем, толкова по-сигурни ще бъдем в чувствата си. Смятам, че не бива с лека ръка да захвърляме всичко при първата пречка, тези чувства са прекалено ценни, за да се откажем така лесно от тях. И най-вероятно никога повече няма да ни се случат в този живот. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline