Сънувах, още първата нощ. Беше гадно, понеже беше истинско. Ако трамваят не минаваше покрай плажа, щях да се чудя сънувам ли или всичко е реално. Но сълзите, с които се събудих, бяха съвсем мокри и истински. Както и гадното чувство, което ми тежеше през целия ден.

Наяве:

– Обичам те!
– Знам.
– Знам, че знаеш.

Насън:

– Обичам те!
– Хайде да не си говорим глупости точно сега и тук.
– Глупости?
– Не виждаш ли, че от известно време само единият го казва?

Наяве:

Мислех си тези дни, че от концерта и трънските чукари насам, той повече не го е изричал. Емотките не са думи.

Насън:

– Напротив, виждам. От януари до сега си го казал само два пъти и то с клизма. Повече от месец въобще не си.

Наяве:

– Ти вече съвсем ли не ме обичаш?
– Не е така.

Насън:

– Нали точно за това те питах последния път дали си спрял да ме обичаш, а ти каза, че не е така. Какво да си помисля? – Очите му се насълзиха, моите също. Събудих се с мокри страни.

Наяве:

– Повече никога ли няма да го кажеш? – мълчание, след което тръгва да излиза от стаята – Значи никога… – Очите ми се насълзиха. Не можах да се събудя.

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline