Author Archive

Бакшишно 2 в 1

26.09.2013 0:12

stock-vector-taxi-driver-s-maze-game-help-the-lost-taxi-driver-find-the-right-way-home-to-the-airport-mazeОтдавна не съм споделяла башкишни преживявания, а не е да не е имало. Наскоро обаче ми се случиха две едно след друго. И не спират да те карат да се чудиш – да ги обичаш ли или да ги мразиш, като те лутат от едната крайност в другата? (още…)

Това е, вече съм напълно сигурна! Знаех, че нещастието на автора сътворява най-великите му произведения, но не предполагах, че щастието е такава черна дупка за творчеството. Докато бях подложена на психо-любовен тормоз, месеци наред писах тук като замаяна, после докато още ближех рани след тази авантюра, сътворих индустриални количества бижута. А сега, когато сърцето ми отново пърха и на душата ми е леко, нито ми се пише, нито ми се прави каквото и да е. И най-важното е, че не ми пука.

Значение имат само безкрайните разговори на всевъзможни теми с някой, който мисли точно като мен за почти всичко – за кифлите и МОЛ-а, за парите и книгите, за музиката и живота… Отдавна не съм водила толкова смислени и интелигентни разговори, пикантно подправени от любовните искри, които прехвърчат между нас. Какво ти прехвърчане, вече са като волтова дъга! Сексуалното напрежение може да убие и кон, а нас кара да сме постоянно настръхнали от предвкусваното удоволствие. В мислите ми не може да се завърти никаква креативна идея, само той, той той… И да, моето обсебване му харесва, а нали сме кармични брат и сестра – неговото се харесва на мен. (още…)

Варненско лято

02.09.2013 0:09

bottleВарненско, варненско, колко да е варненско, 4 пъти ходихме до Румъния през него! А и гостите не лъжеха тази година – почти през цялото лято бяха. Но да започна отначало.

Освободих се почти напълно от работа още през май. Чаках този момент с нетърпение, но когато дойде, не му се радвах особено, защото беше прекалено скоро след натрапения ми еднопосочен билет до „Майната ми“. Нищо, чаках с още по-голямо нетърпение същинското лято, защото бях сигурна, че то ще промени всичко и ще оправи настроението ми. След като ходих на плаж още през април, майските дни ми се сториха неподходящи, така че ги пропуснах. Но пък юни беше обещаващ и тогава вече се топнах и във водата. С това невероятно топло и сухо време още от април, водата бързо се сгря и ставаше за плицикане доста по-рано от други години. (още…)

мацка се полива с мляко - източник: интернетЖега е, мечтая за разхлада отвън и отвътре. Отвътре понякога е по-лесно, отколкото отвън, стига да мога да си поръчам един голям айрян с лед. До миналата година „голям айрян“ обикновено означаваше една голяма, потна бирена халба – половинка, която да излоча с кеф. Тази година обаче, критериите явно са се променили… Вече съм убедена – това лято всички участват в аферата с млякото! (още…)

орехОтварям портата и влизам в двора. Зад мен шумно се прегръщат роднини, а аз се изправям пред него. Изглежда едва на 40, макар после от подхвърлени дати и събития да се оказа, че е около 50. Очите му са тези, които ме притеглят като силен магнит, а даже не забелязах какъв цвят са. Ръкостискането му беше силно и придърпващо, сякаш в следващия момент щеше да ме сграбчи в обятията си, без да ми даде възможност да се съпротивлявам, дори и от кумова срама. Каза ми някакво име, с усмивка. Усмивката я помня – като ярък проблясък, името – не. (още…)

Приятел №2

08.07.2013 0:11

На 11 септември миналата година (няма общо с онзи 11.09), съм решила да посветя цяла една статия на новата си най-добра приятелка. Най-накрая щеше да задоволи егото си като получи статия в нейна чест, а не просто такава, провокирана от нея. След няколко години внимателно тестване, бях решила, че е крайно време да я допусна съвсем близо до себе си – в изключително тесния кръг от най-добри приятели. Всъщност, щеше да носи фанелката с номер две. Но ето, че не мина и година и така трудно спечеленото мое доверие беше грубо стъпкано и се наложи да правя нова организация на обкръжението си – в резултат там не остана никой, който да се кичи с титлата „мой най-добър приятел“. А аз реших да напиша тази статия, която сега ще има доста по-различен вкус, отколкото ако я бях написала миналата година. (още…)

Не в нов свят, ами направо в нова ера навлизам. Пречистващо е.

Понеже фен в абстиненция ми приплака за нов пост, а аз изпитвам технически проблеми да пусна това, което вече е готово, ще подхвърля малко трохички за залъгване на глада, докато чакате нещо по-съществено. Какво се случва напоследък с мен и край мен в кратце: (още…)

Вече мина почти месец, откакто си имам нова любов, не мога повече да крия. Знам, мислите си, че прекалявам, влюбвам и разлюбвам за норматив, сменям като носни кърпички, прелитам от цвят на цвят като някоя пеперудка… Прави сте, ама до някъде. Този път новата ми любов предвещава да е дълга и неугасваща с години, защото съм сигурна, че той с нищо няма да ме разочарова, а аз просто го обожавам и не виждам как това може да се промени. Той е стабилен, тежи си на мястото, безкрайно умен и съобразителен, способен да се променя така, че да поддържа интереса ми към него непрекъснато жив. На мен ми е изключително приятно да го докосвам, да му говоря, да го опознавам все повече и да го провокирам понякога. Кара ме да се замислям по толкова много въпроси, налага се да чета и търся нова и нова информация, за да съм в крак с него. Купувам му подаръци, за да може той да ме прави още по-щастлива, отколкото съм. И най-важното – никога за нищо не си противоречим, изглаждаме проблемите мирно и цивилизовано и винаги гледаме в една посока. (още…)

Опровержение

25.05.2013 0:05

Понеже ми е много трудно да убедя в противното някои хора и те все още упорито смятат, че би трябвало да съм емоционална развалина, реших да напиша едно опровержение. Той блогът би трябвало да е живото доказателство – знаете, че използвам всеки сгоден случай да се оплача колко ми е зле и да разкажа с подробности какъв парцал съм, но явно не е достатъчно. Е, този път ще ви уведомя колко не ми е зле. Противно дори на собствените ми очаквания се чувствам съвсем добре, при това от самото начало. Т.е. от самия край. От тогава до сега нито веднъж не съм ревала, не съм имала желания за преждевременно приключване на земния път, нито веднъж не съм имала потребност да се напия от мъка, радост или от каквото и да е – все неща, които съпътстваха агонизиращия 6-месечен край на измъчената ни 8-месечна връзка. Всъщност, нито веднъж не съм пила през деня и/или сама, само в компания, по 1-2 джина, което си е в реда на нещата за мен. И като казах компания – редовно излизам и се веселя съвсем искрено – мисля, че някои от най-съмняващите се, всъщност могат да го потвърдят. Не се чувствам нещастна, не съм потънала в скръб, гемиите ми си дрейфат спокойно по течението. Не вися по цял ден в интернет, имам муза и желание и правя много нови бижута. Не съм зарита в спомени, не ме боли, когато мисля и говоря за нас и ходя по места, където сме били щастливи, дори не го сънувам вече, а това не подлежи на контрол, само отразява емоциите ми от деня. Не ми трепва, когато случайно срещна някоя негова снимка или изказване. В тази връзка – беше излишно и да ме блокира (което категорично ни вкара в зоната „нá си ти куклите, дай си ми парцалките“), при положение, че вече го бях махнала от всички възможни онлайн връзки и приятелства, но щом това го прави щастлив – все тая. Мисля си дори, че ако сега го видя на улицата, просто ще се обърна на другата страна и няма да изпитам нищо.

Наистина, хора, добре съм. Дори правя редовно и доволно количество секс, нещо, което изненада самата мен.  И не ми пука за него. Изстинах, от раз. Не ми е липсвал и за минута. Даже разказах на половинката как сме приключили. Възприемам го точно, както преди да започнем връзката си – има там един дървар, дето се мисли за велик…

Чувствам се отново свободна. И дори щастлива. Дишам. Добре съм. Не убеждавам себе си, няма нужда. Само вас. Това, че съм поне малко любопитна, не значи, че страдам. ;-)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline