Отварям портата и влизам в двора. Зад мен шумно се прегръщат роднини, а аз се изправям пред него. Изглежда едва на 40, макар после от подхвърлени дати и събития да се оказа, че е около 50. Очите му са тези, които ме притеглят като силен магнит, а даже не забелязах какъв цвят са. Ръкостискането му беше силно и придърпващо, сякаш в следващия момент щеше да ме сграбчи в обятията си, без да ми даде възможност да се съпротивлявам, дори и от кумова срама. Каза ми някакво име, с усмивка. Усмивката я помня – като ярък проблясък, името – не.
Придърпа допълнителен стол и седна до мен, голите ни колена почти се докоснаха. А как ми се искаше не просто да се докосват, а да са част от сложния възел, който вече копнеех да заплета с него! Похвали ме. Многократно и с неприкрита възхита, и то само заради това, което съм. Наоколо се водеха шумни и преплетени разговори, а той чу моята въздишка. Забола поглед в чинията си, а всъщност в скута му, чувах само жуженето на мислите в главата си. Усетих ли взаимност или само така ми се стори? По дяволите, лелката отсреща му е някаква… май жена? Възможно ли е той просто да ѝ мие чиниите, понеже и без това обича да го прави (от което аз искрено се възхитих)? Жената не е лоша и сигурно споделят общи интереси, хобита, легла… Интересно, но тя откри, че много си приличаме по отношението към живота. Явно и по избора на мъже. Но защо тя е там сега и защо той толкова неудържимо ме привлича?!
И изведнъж – тряс! Déjà-vu. Пак е лято, пак е топла вечер, обсипана с безброй звезди, пак свирят щурците, жужат комарите и нощни пеперуди танцуват с лампата. Аз съм там, но не под ореха, а под ароматна смокиня, един друг Той също е там, в целия си бронзов разкош, с красивата си и мила жена… Изпивам го с поглед, за да мога после да го сънувам. Всеки негов жест на внимание към мен се преекспонира многократно в главата ми. Аз съм на 14 – напъпила отвън, бушуваща отвътре. Той е… на много, колега на майка ми. Сърцето ми прескача при всеки негов поглед, а ако ме докосне, макар и случайно… нощта става безкрайно дълга и безсънна.
Тряс! Отново съм под ореха. Той ме гледа с интерес и пламъче в очите, което трудно мога да сбъркам. Феромони? Нямат цвят и мирис, но са там, можем да ги режем с нож. Карат ме да не искам да си тръгвам, да копнея да го видя отново, насаме, веднага, ако може! Дали е склонен да ѝ изневери? Кога и къде може да стане, та те са тук на почивка! Отчаянието ме залива като прилив при пълнолуние. Това е, никога повече няма да го видя! Поредният летен блян, бенгалска искрица, светнала ярко и внезапно изчезнала завинаги.
Тряс! По-рано същия ден, един подрастващ мъж скача атрактивно в басейна, плува, гмурка се и пак скача… И всеки път поглежда дали го гледам. А аз го гледах. И виждах себе си. Чудесно знаех как се чувства, та нали така бях и аз, по цяло лято, всяко лято. Обектите ми може и да бяха различни, но търсенето ми си беше все същото. Един друг Той ми каза преди година: „Искаш да бъдеш обичана“. Така е, винаги съм го искала. Само ако може, нека има намесени и феромони. И сграбчване. Притискане. Страст. Ненасита. Такива ми ти неща.
И ето, три посред нощ е, а мислите ми са все там, под ореха…
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
