Както стана дума преди няколко дни, охарактеризираха ме наскоро като бохем(ка). Без да съм сигурна защо, но ми стана много благо от това B-) . Замислих се защо съм създала такова впечатление и дали то е вярно или не. Дали съм бохем или просто бонвиван и въобще каква е разликата? За целта се хванах първо да разнищя що е то „бохем“ и има ли почва у нас (на дивана)?

Започнах първо със собствената си представа по въпроса, но поради изразено несъгласие с нея, разучих какво мисли и човекът, който ме нарече така.

Г. Р.: ми не се възприемах за такава до сега
K. T.: mi kato kva
Г. Р.: ми като скучаеща нещо-като-домакиня
Г. Р.: така де, бохемите си ги представях по друг начин
K. T.: kak
Г. Р.: ми… предимно на тълпи, говорещи си отвлечени интелектуални работи, намиращи муза за творчество (щото всичките творят нещо), в чашката и облаците дим с не много ясен произход, правещи средноразюздан секс
Г. Р.: а да, и носещи широки дрехи, тва не знам с ква цел
K. T.: m-m-m-m ne ba6
K. T.: burka6 s eksсentricite mai
Г. Р.: мммне, ексцентриците не правят средноразюздан секс според мен  
Г. Р.: ми добре де кви са бохемите според теб
K. T.: tihi, spokoini, s uklon kum pravilnite napitki i hrani na pravilnite mesta i po nqkoga s pravilnite hora. pravqt stilen seks zaradi raznoobrazieto ne 4e im e vajno. pravqt vsi4ko tova postoqnno i bez da burzat.

После реших да проверя какво казва нетът по въпроса, за по-бързо първо на български, а за по-подробно после и на английски. Няма да се спирам на историческия произход на понятието и странната му и нелогична от днешна гледна точка връзка с циганите. Оказа се, че и двамата имаме сравнително верни представи (ама видя ли, за секса и широките дрехи познах! ):) ).

Най-накрая реших да се допитам и до майка ми, която остана крайно изненадана от тематиката на въпросите и най-накрая констатира, че или този, който ме е нарекъл така, не ме познава, или тя. Разбира се, че е второто 8-|

Като се замисля, май го докарвам на бохемство само откъм кулинария. Добре де, и откъм средно- до слаборазюздан секс – за разнообразието, а не, че ми е важно :oops: Ще ми се и откъм творчество някакво да го докарвах, но освен полубездарните напъни в този блог и някои занаятчийски такива извън него, друго май няма :? А, как можах да забравя?! Снимам. Но и там нямам кой знае какви успехи. Като резултат – трудно мога да се нарека творческа личност, колкото и да ми се иска. Виж, в бедната интелигенция мисля, че по-лесно ще се впиша (ейййй, умря циганката, пардон – бохемката, дето ме хвали!)

Да видим. За бохемските питиета, по които силно залитам, вече писах. И за сладката, но упадъчна комбинация от коняк с шоколад. Ако пушех, със сигурност щеше да е лула – ексцентрично, уникално и шокиращо околните. Не е ставало дума май, че си падам много и по разните гурмé-гъделчета. Например онзи ден случайно открих, че дробът от риба трéска убийствено се съчетава с Камамбер. Освен това – защо да ям циганска баница с олио и червен пипер, като мога да ям бохемска баница със зехтин, шафран и розмарин :P ? Чаят е много по-хубав, ако е с мляко, канела и ром или коняк. Както и какаото, разбира се. Ягодите се ядат задължително със сметана, малините също. Е, за ягодите може да се направи изключение и да бъдат с шоколадова глазура. Картофеното пюре става много по-изтънчено, когато му се добави синьо сирене. Слюноотделяте ли вече? Избършете се, спирам, че иначе може да продължа до утре.

Колкото до свободното поведение – мисля, че го имам точно в нужните количества. Дори понякога може би не ми достига, за сметка на това друг път си наваксвам. Мислите ми може и да са малко по-притворни, но благодарение на този блог, напоследък изказвам доста от премълчаваните до скоро неща. Най-интересното е, че откак пиша тук забелязвам, че съм започнала с много по-голяма лекота да общувам с непознати хора на живо. Явно свободата да правя и говоря това, което искам и ми е приятно, дава отражение и върху поведението ми извън моя свят.

За степените на разюзданост в сексуалния ми живот няма да говоря сега, мисля, че който ме чете редовно има някаква смътна представа по въпроса – ако не за действителното положение, то поне за вижданията ми по темата :%?

И какво излезе – че съм бохем почти без талант или леко даровит бонвиван? Все тая, като се замисля. Важното е, че обичам да се наслаждавам на живота във всичките му проявления, смятам, че всеки би могъл да го прави, само трябва да освободи духа си. Защото всички задръжки и оправдания от типа: „ама сега няма пари за това“ или „абе кви са тия изгъзици, аз не мога ли да си ма’ам боб с наденица и шише ракия?!“, са плод само на закостенели мозъци. Не опира до пари, те само може да помогнат да си угаждате повече или по-често, но и без тях може да си живеете бохемски – достатъчно е да сте богати духом и да можете пълноценно да оценявате това, което ви заобикаля – цъфналите вишни, лунната пътека, топлите летни нощи, компанията на приятелите, блаженото полюшване в хамака следобед, докато съзерцавате морето… B-)


Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!


[twitter-button]

1 Comment

2 Trackbacks / Pingbacks

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline