Отдавна започнах този материал, но болезнените белези от последното изгаряне все ме спираха да го довърша и пусна. Само че колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам с облекчение, че това сега няма нищо общо с онова преди. Така че няма какво да го увъртам повече – клин клина избива и ето, от няколко месеца аз отново обичам. Този път всичко е под контрол, бавно и полека се засилиха чувствата, но това само ми даде време за трезви мисли, макар повечето от тях след това да ги изричах на пияна глава, когато ми паднат задръжките.
Намерих своето късче самородно злато заровено дълбоко в тинята, даже като че ли то намери мен, а не аз него. В началото не блестеше, но с времето мръсотията падна и видях цялата му красота. Оказа се, че на дъното, където хората си мислят, че се трупат само смрадливи утайки, има съкровища, докато на повърхността, пред очите на всички, плуват мазните петна, измамно преливащи лъскавите си цветове, с които заслепяват и привличат наивниците. Истинските хора, стига да ги намериш, струват сто пъти повече от лицемерите, блестящи с фалшивите си покрития, които се изтъркват при първата буря.
Откровени сме един с друг за абсолютно всичко, дори и да знаем, че истината може да нарани другия, но точно това прави връзката ни истинска и всеки оценява честността у другия. Споделяме и най-съкровените си тайни, мисли и фантазии без никакви притеснения (нещо, което до сега не съм правила с никого!), това ни се струва най-естественото нещо на света. След първоначалните сътресения докато свикнем с необичайните си характери, общуването вече е леко като реенето на птиче перо във въздуха в слънчев майски ден. Това се оказа по-добрият развой на събитията, вместо първо да постелем леглото с рози, а после да открием, че те са целите в бодли.
Човек би си помислил, че с моя богат сърдечен опит вече нищо не може да ме изненада и че няма любов, която да ми поднесе непознати емоции, но се оказа, че не е така. Осъзнах го наскоро и все още се опитвам да го проумея. Невероятно, но факт – за първи път се чувствам жената във връзката – слаба и ранима, нуждаеща се от нежност, грижа и закрила. А още по-невероятно е, че ми харесва да е така. Тук не говорим за отношение, изразимо в пари – да ме храни, облича, прави подаръци, води на разни места и т.н. комерс. Всичко е на много по-първично ниво – той убива храната и хлебарките и се грижи да ми е светло и спокойно докато спя, докато аз е достатъчно просто да си бъда жена и да се навъртам край него – колкото повече, толкова по-добре. Осъзнаването на тази простичка закономерност сякаш сложи нещата на място и светът най-после се завъртя в правилната посока.
И тук е другото различно – обсебването, или както го наричаме сега – лепването, се харесва и на двамата, правим го в големи количества и ни е изключително приятно! С удоволствие споделяме личното си пространство един с друг, без това да води до конфликти. И двамата искаме да прекарваме почти всяка минута заедно, дори това да включва и да ходим съвместно на работа, когато е възможно. Знам, че на доста хора това ще им прозвучи странно, но всеки луд с номера си, а това е нашият.
Харесва ми да виждам чувствата си споделени в сините очи отсреща. Харесва ми, че сме си свалили картите още преди да започне играта и сме честни един с друг. Харесва ми, че предпочитаме заедно да се любуваме на звездите в небето, вместо да ги сваляме оттам, за да угаснат в краката ни – така няма опасност някой да остане измамен и наранен. Харесва ми, че с часове водим интересни и интелигентни разговори, от които научаваме неща, за които никога не сме подозирали. Харесва ми, че силните му ръце ме притискат едновременно нежно и хищно, със същото желание, което извира и от мен.
Въобще… харесва ми и съм доволна. Казах ли, че сексът е страхотен и в доволни количества – и виртуално, и наяве? 
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
ЕЕЕЕ, най-после и аз съм в състоянието да искам да съм слаба, за да ме защитава моят любим…колко е хубаво.