autor - alltelleringetДа, този път става дума за онези първи пъти, за които си помислихте, но и не само за тях. Помните ли първата си целувка? Първото напиване? Първия секс, първата цигара, първата двойка в училище, първата любов, първия съпруг, първото пътуване на стоп… не задължително в този ред. Аз съм от онези хора, които ги помнят и за които първите пъти имат значение. Не става дума за дата, час и място, а за история, усещане и чувство.

Писах преди време, че покрай последната ми връзка ми се случиха не едно и две неща за пръв път в живота – кои приятни, кои не толкова, а някои пък хич. За първи път обаче, приключвам емоционална връзка с вложени в нея много и силни чувства, без никакъв остатък от тях. Знам, че писах, че все още го обичам и вероятно винаги една част от мен ще продължи да го обича, но това вече не е вярно. При последния ни разговор той предположи, че ще го намразя, ако ми каже това, което питах и така и стана. Не защото тя е на 16, а защото въобще съществува и говорим за нея. Всяко следващо разкритие ми отваряше очите за него все повече и повече. Накрая от чувствата не беше останало друго, освен презрение. За първи път не съжалявам въобще за края, а даже се радвам и се чувствам облекчена. Дишам с пълни гърди все едно не съм поемала въздух от месеци. Усмихвам се без да се усетя, кипя от енергия, подскачам из къщи от кеф, пея си и танцувам. Да, аз. Танцувам. И отново усетих, че съм в моя град, преоткривайки го през последните няколко дни.

Всъщност, за тази радост допринася и това, че от известно време пак съм влюбена, с всичките му традиционни признаци – не мога да спя, не мога да ям, не мога да стоя на едно място, не мога да мисля за друго, освен за него. В тази история също има нещо, което не ми се беше случвало до сега. За първи път не аз набелязах и свалих обекта, а той мен. Представи ми се готов, влюбен, без дори да ме познава и без да сме разменили и дума. Отне ми малко време да повярвам, че не се шегува, а до тогава аз също вече имах чувства. След срещата на живо всички съмнения и от двете страни изчезнаха. Сега, след като сърцето ми повече не е раздвоено и цялата ми любов отива за този, който я заслужава, а не за този, който я потъпка, на мен ми е леко и весело, чувствам се красива и желана, а това ме кара да вярвам, че мога да повдигна планини за този човек. Едвам ме свърта и при първия удобен случай ще запаля подметките, пък да става каквото ще.

97b30adca58b9e7c936c9fe2822_prevЩе използвам темата за да разкажа за още един първи път, който ми се случи наскоро. Това беше нещо, за което копнеех отдавна, което беше важно и символично за мен, въпреки че самó по себе си не е нещо кой знае какво, особено за хора, които го практикуват от години. Очаквах точно този първи път от години. Неведнъж бях на косъм да ми се случи, но обстоятелствата винаги се подреждаха така, че да се размина с това преживяване. Стигнах до там, че толкова настоявах за това, че вече бившата ми любов непрекъснато и вманиачено се опитваше да ми го осигури, дори и моментите за това да бяха крайно неподходящи. Най-накрая дойде денят. Нямах търпение, бях притеснена, но развълнувана, сигурно съм изглеждала смешна – като ученичка, на която предстои за първи път да види гол мъж (това май не важи за днешните, но по мое време беше така). Опитах да следвам инструкциите, до колкото мога, но въпреки това се оказах неподготвена за усещането. Кашлях сълзи, слюнка и дим, но твърдо решена продължих. След което зачаках. И чаках. И питах какво чакам. И чаках още. Нищо. Едно голямо нищо! Разочарованието ме завладяваше все по-силно. Проверявах пак – нищо! Почувствах се излъгана, разочарована, предадена дори. Ревниво гледах щастливата му физиономия и от това ми ставаше още по-сдухано. Това, че не усетих неговото влечение към мен, съвсем ме спихна. Определено не очаквах този ефект, бях се подготвила за приятно, направо еуфорично изживяване, а вместо това само се вбесих, че нищо подобно не се случи. Разочарованието още ме държи, но не съм се отказала и някой ден ще опитам отново. Този път сама.

Мога да пиша за още много първи пъти от всякакво естество. Някой друг път. Сега отивам да се радвам на новата си любов и да правим планове кога и как да се видим за втори път.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2024 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline