Post mortem – Неизпратено писмо 2

За момент искам да оставим настрана мен и твоите проблеми и да обсъдим нас и нашата връзка – каквато е тук и сега, без планове, без бъдеще, без приказки за брак, деца, къщи и яхти.

Защото от месец и нещо ти се държиш все едно нямаме връзка. Аз се чувствам като досаден и лепкав придатък. Докато правя или поне се опитвам да правя всичко, което искаш така както го искаш или поне да се доближавам максимално, само и само да ти се харесам, ти не спираш да поставяш нови и нови изисквания към мен и да си недоволен каквото и да направя. Повече от месец не смея да ти звънна, чакам да стане удобно за теб и след това да се сетиш за мен, а накрая да имаш и желание да си говорим, за да ми се обадиш. Не смея да ти пиша, да не би да прекъсна това, което правиш и пак да ти се навра в очите. В малкото случаи, когато все пак го правя, то е след дълго обмисляне, несигурност и чудене, дори и когато трябва да те питам нещо, което е спешно за мен. И точно, когато реша, че най-накрая съм ти угодила и нещата между нас вървят към оправяне, ти ми казваш, че те натоварвам. Преекспонираш всяко мое действие и го превръщаш в голям проблем за теб. Тъпчеш ме все едно въобще не ти пука за мен и моите чувства. Дори се зачудих това ли е планът ти – да се държиш гадно с мен, да ме принудиш да спра да те обичам, за да се откажа най-накрая от теб и да те оставя на мира? Да знаеш, че работи.

Тук искам само да ти напомня, че ти беше този, който видя нуждите ми още пръвата нощ и беше наясно с тях повече от мен самата. Ти беше този, който настоя да ме наричаш свое гадже, а после и своя жена. Ти ми предложи три пъти брак. Ти се писа „обвързан“, държейки всички да знаят. И когато а-ха да се метна от високото, изведнъж започнах да ти преча. Да не говорим, че до ден днешен не ми е ясно какво точно стана преди празниците, та всичко тръгна главоломно надолу, при положение, че самият ти призна, че преди това цял месец, след опита ти за скъсване, нещата вървяха равномерно добре.

Често пъти си мисля, че просто те е страх от обвързване с мен, понеже аз залитнах прекалено много и за това се опитваш да си намериш причини да ме отблъснеш. Ако това ще те успокои, отдавна вече не желая да имаме друго освен една приятна любовна връзка, в която да можем нормално да разговаряме за всичко, което ни вълнува, да правим секс и да се кефим на времето си заедно. Вместо всеки път аз да се чувствам като нагъл крадец, на когото с досада даваш това, за което е дошъл, само и само да те остави по-скоро на мира. Имам новина за теб – това не става така в нормалните връзки. И ако ти не можеш да ме понасяш вече, мисля, че най-правилното е да ми го кажеш, все пак съм интелигентен и зрял човек и мисля, че с нищо не заслужавам да продължаваш да ме унижаваш.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!