Казвала съм, мисля, че любимата ми книга от дете си остава „Робинзон Крузо“. Неведнъж съм си представяла аз на негово място как бих живяла и какво бих правила, какво ще ми се иска да има още с мен на острова… Тогава си правех къща от чадъри, в която се промушвах, проправяйки си път между най-любимите съкровища, които задължително вземах с мен – камара книги за четене, радио, лампа, одеяло, нещо за ядене и пиене, кутия с моливи (защо ми е била, не знам, така и не станах добра в рисуването).
Когато пораснах и станах намусен и гневен тийнейджър, мразех всички наред. Мечтаех да живея сам-сама на света, добре де, може и с някой любим мъж, но никой повече. Вариантът с острова се запази, само че вече заприлича на „Синята лагуна„. Условието да няма други хора си остана. И тогава, точно преди да убия някоя пъшкаща на главата ми намусена бабичка, се преместих от шибаната столица в родния си град. Бях щастлива. И самотна, нищо че половинката дойде с мен. Постепенно стигнах до извода, че човекът е социално животно, колкото и да не ми се искаше да го призная пред себе си.
С времето започваха да ми липсват приятелите, компаниите, излизанията сред хора… Хем все още не обичам тълпите и си търся места, където да има възможно най-малко хора, хем в същото време се чувствам сама и самотна. Болезнената нужда от внимание няма как да бъде задоволена там, където няма никого. И тогава усетих липсата на социален живот, която с времето се превърна в пълна липса на социален живот. Там някъде явно съм се сдухала, както услужливо отбеляза позаспалата ми будна съвест в лицето на май бест френд. На която, между другото, само ще напомня какво моминско парти ми спретна и пак ще я питам кой е сдухан 
Когато се омъжвах, буквално два дни преди сватбата, бях на ръба да се откажа от нея. И то заради една дреболия, на пръв поглед. Нацупих се, задето женихът отказваше след ресторанта да отидем с приятелите си някъде, където да продължим с купона докато можем. Пределно ясно ми беше, че първата брачна нощ не се случва през първата нощ на брака, така че никак не държах на нея, повече щеше да ме изкефи да се направим някъде на маймуни. Но не, той беше против. И аз се тръшнах. Ама сериозно се тръшнах. До толкова, че той обеща да направи нещо по въпроса, ако не друго, то поне да ги поканим на купон у нас. Обеща още, че от време на време ще прави компромис с нежеланието си да участва в подобни социални мероприятия. И аз склоних. Какво стана ли – купонът беше по-скучен и от комсомолски такъв, после всичко с компромиса беше ден до пладне, точно както сте очаквали. Човек не се променя ей така, само защото е казал, че ще го направи. Дори и да го е мислил.
Наскоро пак повдигнахме въпроса, може би за пръв път оттогава. Не срещнах разбиране. Не съм и очаквала. Това, което искам, е да се почувствам жива. Не може когато съм на 16 да не ми разрешават забавления, понеже съм малка, когато съм на 20 да ме гледат накриво, понеже имам по-важни задачи като ученето, когато съм на 28 да ми кажат стара си за това, имаш семейство. Ами на 35 – да си подготвя савана ли? През последните 10 години живея почти без приятели и без контакти. Около 8 от тях прекарах в мрежата. Стига толкова, а?
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
Е, тва вече беше обида!Целувки за другите – хайде, преглътнах го, обаче това…Отивам да страдам!
ти си нова звезда и си лягаш с кокошките, не ми вършиш работа за целта, за която рева.
Три приятелки – едната със статутна годеница, другата – на любовница, а третата – омъжена, решили да изненадат мъжете си по случай Св. Валентин. Купили си три еднакви черни латексови бодита, дълги черни ботуши и черни домина за очите, допълнени с по едно малко черно камшиче. Разбрали се на другия ден да се срещнат и да споделят как е минала нощта и как са реагирали съпрузите им на изненадата. Другият ден. Годеницата: Беше невероятно! Направо му скрих топките! Само като ме видя така облечена, веднага ми скочи и правихме дива любов цяла нощ! Обеща да се ожени още следващия месец за мен! Любовницата: Ох, мина страхотно. Появих му се така от вратата, той беше във възторг, цяла вечер правихме луд секс! Обеща да се разведе с жена си и да се ожени за мен! Съпругата: Мъжът ми отвори вратата, видя ме и каза: „О, Батман, здрасти! Готова ли е вечерята? Слагай да ям, че умрях от глад!