Край печката

В кухнята не признавам правила и винаги готвя на принципа на Мечо Пух „колкото повече – толкова повече“ или иначе казано – да живее многообразното разточителство! Безразборно смесвам различни вкусове и цветове, в резултат на което манджите ми стават предимно кафяви и сигурно бих изправила косата на всеки дипломиран кулинар, но в повечето случаи резултатът никак не е лош, макар и да е необичаен. Съпружието винаги подхожда към яденето на моите произведения като естествоизпитател към бяло петно на картата – с подозрение и страхливо любопитство. За щастие, почти винаги с облекчение остава изненадано доволен.

Скоро не съм се отчитала тук с нещо интересно, но то не е защото не съм правила, а понеже (вече никого няма да учудя като кажа) ме е домързявало да снимам и описвам. Ето нещо от преди няколко дни – свиня с ориз. Мъжо го предложи, с тайната надежда, че ще хапне класически вкусен бял ориз на фурна. Да, обаче след поредния опит вече мога твърдо да заявя – ей такова не мога да готвя! Въртя, суча и накрая пак се получава някаква изгъзица. За да не ми е безвкусен ориза, винаги го правя с бульон от запърженото и впоследствие задушено месо плюс разни подправки. Всъщност, бая подправки. Освен това, понеже много обичам ориз и гъби, съм се обзавела с разни видове и тъй като никога не мога да реша от кой да сложа, слагам от всички В конкретния случай исках да направя пак ориз с кокос, за целта си бях купила един голям кокосов орех, но се оказа, че е поредният развален кокосов орех, който си купувам За това ползвах купешко кокосово мляко, но нямах кокосови стружки, понеже късно разбрах, че няма да мога да си настържа сама. И накрая ето какво се получи като списък с продукти:

• свински бут
• печурки
• пачи крак
• къри
• канела
• куркума
• псевдошафран (уж шафран, ама не бил истински, ами менте – от магазините на арабите на Женския пазар)
• дафинов лист
• бахар
• звезден анасон
• карамфил
• маково семе
• сол
• сушени зеленчуци
• кокосово мляко
• басмати
• червен ориз
• черен ориз

Плашещо звучи, нали? А е напълно възможно и да пропускам нещо, но в общи линии това са съставките. Не го снимах, понеже се получи нелицеприятно – кафяво разбира се, черният и червеният ориз винаги пускат много боя. Но пък беше фантастично вкусно и най-интересното е, че си остана все така фантастично вкусно и на третия ден, което обикновено не се случва.

Вчера пък си направих една разкошотийна тиква. Понеже у нас само аз ям такова животно, а много обичам, обикновено по това време на година – около тиквенден – си купувам веднъж, правя една тава, излапвам я с кеф, струва ми се недостатъчно, купувам втори път, озорвам се с втората тава и така ми държи влага до следващата есен. Сега беше първата партида за сезона и си я направих с много лакоми очи и точене на лиги. Сварих нарязаната тиква (всеки път изпадам в дилема дали трябва да се вари предварително, но за всеки случай го правя), сипах я в тавата, залях я със смес от литър прясно мляко, захар и пет разбити яйца, облагородени с канела, ванилия, млени бадеми и сушени плодове каквито имах – сини сливи, кайсии, грозде, ананас и нещо дето не личеше какво е било. След като се опече, изчезна от лицето на земята за по-малко време, от колкото би имал Стас да дойде от тях до нас

Другия път е крайно време да напиша нещо за бъркочите за пиене, които сътворявам.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!